1 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам - в Патара.
And when, having got away from them, we at last sailed away, we came by a direct course to Cos, and on the morrow to Rhodes, and thence to Patara.
2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.
And having found a ship passing over into Phoenicia, we went on board and sailed;
3 А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.
and having sighted Cyprus, and left it on the left hand, we sailed to Syria, and made the land at Tyre, for there the ship was to discharge her cargo.
4 И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.
And having found out the disciples, we remained there seven days; who said to Paul by the Spirit not to go up to Jerusalem.
5 К огато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.
But when we had completed the days, we set out and took our journey, all of them accompanying us, with wives and children, till out of the city. And kneeling down upon the shore we prayed.
6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
And having embraced one another, we went on board ship, and they returned home.
7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.
And we, having completed the voyage, arrived from Tyre at Ptolemais, and having saluted the brethren, we remained one day with them.
8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.
And leaving on the morrow, we came to Caesarea; and entering into the house of Philip the evangelist, who was of the seven, we abode with him.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
Now this man had four virgin daughters who prophesied.
10 И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
And as we stayed there many days, a certain man, by name Agabus, a prophet, came down from Judaea,
11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
and coming to us and taking the girdle of Paul, and having bound his own hands and feet, said, Thus saith the Holy Spirit, The man whose this girdle is shall the Jews thus bind in Jerusalem, and deliver him up into the hands of Gentiles.
12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.
And when we heard these things, both we and those of the place besought not to go up to Jerusalem.
13 Т огава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.
But Paul answered, What do ye, weeping and breaking my heart? for I am ready not only to be bound, but also to die at Jerusalem for the name of the Lord Jesus.
14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.
And when he would not be persuaded, we were silent, saying, The will of the Lord be done.
15 И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.
And after these days, having got our effects ready, we went up to Jerusalem.
16 С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости. Апостол Павел при Яков
And of the disciples from Caesarea went with us, bringing a certain Mnason, a Cyprian, an old disciple, with whom we were to lodge.
17 И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.
And when we arrived at Jerusalem the brethren gladly received us.
18 А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери.
And on the morrow Paul went in with us to James, and all the elders came there.
19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
And having saluted them, he related one by one the things which God had wrought among the nations by his ministry.
20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.
And they having heard glorified God, and said to him, Thou seest, brother, how many myriads there are of the Jews who have believed, and all are zealous of the law.
21 А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.
And they have been informed concerning thee, that thou teachest all the Jews among the nations apostasy from Moses, saying that they should not circumcise their children, nor walk in the customs.
22 И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.
What is it then? a multitude must necessarily come together, for they will hear that thou art come.
23 З атова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;
This do therefore that we say to thee: We have four men who have a vow on them;
24 в земи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
take these and be purified with them, and pay their expenses, that they may have their heads shaved; and all will know that of which they have been informed about thee nothing is; but that thou thyself also walkest orderly, keeping the law.
25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство.
But concerning the nations who have believed, we have written, deciding that they should keep themselves both from things offered to idols, and from blood, and from things strangled, and from fornication.
26 Т огава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях. Залавянето на Павел
Then Paul, taking the men, on the next day, having been purified, entered with them into the temple, signifying the time the days of the purification would be fulfilled, until the offering was offered for every one of them.
27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:
And when the seven days were nearly completed, the Jews from Asia, having seen him in the temple, set all the crowd in a tumult, and laid hands upon him,
28 О , израелтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.
crying, Israelites, help! this is the man who teaches all everywhere against the people, and the law, and this place, and has brought Greeks too into the temple, and profaned this holy place.
29 ( Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)
For they had before seen Trophimus the Ephesian with him in the city, whom they supposed that Paul had brought into the temple.
30 И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
And the whole city was moved, and there was a concourse of the people; and having laid hold on Paul they drew him out of the temple, and immediately the doors were shut.
31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.
And as they were seeking to kill him, a representation came to the chiliarch of the band that the whole of Jerusalem was in a tumult;
32 И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.
who, taking with him immediately soldiers and centurions, ran down upon them. But they, seeing the chiliarch and the soldiers, ceased beating Paul.
33 Т огава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.
Then the chiliarch came up and laid hold upon him, and commanded to be bound with two chains, and inquired who he might be, and what he had done.
34 А в навалицата едни викаха едно, а други - друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.
And different persons cried some different thing in the crowd. But he, not being able to know the certainty on account of the uproar, commanded him to be brought into the fortress.
35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,
But when he got upon the stairs it was so that he was borne by the soldiers on account of the violence of the crowd.
36 з ащото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го!
For the multitude of the people followed, crying, Away with him.
37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?
But as he was about to be led into the fortress, Paul says to the chiliarch, Is it allowed me to say something to thee? And he said, Dost thou know Greek?
38 Н е си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
Thou art not then that Egyptian who before these days raised a sedition and led out into the wilderness the four thousand men of the assassins?
39 А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.
But Paul said, I am a Jew of Tarsus, citizen of no insignificant city of Cilicia, and I beseech of thee, allow me to speak to the people.
40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски:
And when he had allowed him, Paul, standing on the stairs, beckoned with his hand to the people; and a great silence having been made, he addressed them in the Hebrew tongue, saying,