1 С лед това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.

Now after these things the Lord appointed seventy others also, and sent them two and two before his face into every city and place where he himself was about to come.

2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.

And he said to them, The harvest indeed great, but the workmen few; supplicate therefore the Lord of the harvest that he may send out workmen into his harvest.

3 И дете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

Go: behold I send you forth as lambs in the midst of wolves.

4 Н е носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.

Carry neither purse nor scrip nor sandals, and salute no one on the way.

5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

And into whatsoever house ye enter, first say, Peace to this house.

6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.

And if a son of peace be there, your peace shall rest upon it; but if not it shall turn to you again.

7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

And in the same house abide, eating and drinking such things as they have; for the workman is worthy of his hire. Remove not from house to house.

8 К огато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат

And into whatsoever city ye may enter and they receive you, eat what is set before you,

9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

and heal the sick in it, and say to them, The kingdom of God is come nigh to you.

10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

But into whatsoever city ye may have entered and they do not receive you, go out into its streets and say,

11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

Even the dust of your city, which cleaves to us on the feet, do we shake off against you; but know this, that the kingdom of God is come nigh.

12 К азвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град. Упреци към непокаялите се градове

I say to you that it shall be more tolerable for Sodom in that day than for that city.

13 Г орко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.

Woe to thee, Chorazin! woe to thee, Bethsaida! for if the works of power which have taken place in you had taken place in Tyre and Sidon, they had long ago repented, sitting in sackcloth and ashes.

14 О баче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

But it shall be more tolerable for Tyre and Sidon in the judgment than for you.

15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!

And thou, Capernaum, who hast been raised up to heaven, shalt be brought down even to hades.

16 К ойто слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. Завръщането на седемдесетте ученици

He that hears you hears me; and he that rejects you rejects me; and he that rejects me rejects him that sent me.

17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват.

And the seventy returned with joy, saying, Lord, even the demons are subject to us through thy name.

18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

And he said to them, I beheld Satan as lightning falling out of heaven.

19 Е то, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.

Behold, I give you the power of treading upon serpents and scorpions and over all the power of the enemy, and nothing shall in anywise injure you.

20 О баче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.

Yet in this rejoice not, that the spirits are subjected to you, but rejoice that your names are written in the heavens.

21 В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

In the same hour Jesus rejoiced in spirit and said, I praise thee, Father, Lord of the heaven and of the earth, that thou hast hid these things from wise and prudent, and hast revealed them to babes: yea, Father, for thus has it been well-pleasing in thy sight.

22 В сичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

All things have been delivered to me by my Father, and no one knows who the Son is but the Father, and who the Father is but the Son, and he to whomsoever the Son is pleased to reveal.

23 И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

And having turned to the disciples privately he said, Blessed are the eyes which see the things that ye see.

24 З ащото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. Най-голямата заповед

For I say to you that many prophets and kings have desired to see the things which ye behold, and did not see; and to hear the things which ye hear, and did not hear.

25 И , ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

And behold, a certain lawyer stood up tempting him, and saying, Teacher, having done what, shall I inherit life eternal?

26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?

And he said to him, What is written in the law? how readest thou?

27 А той отговори: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си."

But he answering said, Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy strength, and with all thine understanding; and thy neighbour as thyself.

28 И сус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. Притча за добрия самарянин

And he said to him, Thou hast answered right: this do and thou shalt live.

29 Н о той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?

But he, desirous of justifying himself, said to Jesus, And who is my neighbour?

30 И сус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

And Jesus replying said, A certain man descended from Jerusalem to Jericho and fell into robbers, who also, having stripped him and inflicted wounds, went away leaving him in a half-dead state.

31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.

And a certain priest happened to go down that way, and seeing him, passed on on the opposite side;

32 С ъщо и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.

and in like manner also a Levite, being at the spot, came and looked and passed on on the opposite side.

33 Н о един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,

But a certain Samaritan journeying came to him, and seeing, was moved with compassion,

34 п риближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

and came up and bound up his wounds, pouring in oil and wine; and having put him on his own beast, took him to inn and took care of him.

35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.

And on the morrow, taking out two denarii he gave them to the innkeeper, and said to him, Take care of him, and whatsoever thou shalt expend more, I will render to thee on my coming back.

36 К ой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?

Which of these three seems to thee to have been neighbour of him who fell into the robbers?

37 Т ой отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така. При Марта и Мария

And he said, He that shewed him mercy. And Jesus said to him, Go, and do thou likewise.

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

And it came to pass as they went that he entered into a certain village; and a certain woman, Martha by name, received him into her house.

39 Т я имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

And she had a sister called Mary, who also, having sat down at the feet of Jesus was listening to his word.

40 А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ да ми помогне.

Now Martha was distracted with much serving, and coming up she said, Lord, dost thou not care that my sister has left me to serve alone? Speak to her therefore that she may help me.

41 Н о Господ ѝ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

But Jesus answering said to her, Martha, Martha, thou art careful and troubled about many things;

42 н о едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.

but there is need of one, and Mary has chosen the good part, the which shall not be taken from her.