1 Т огава наамецът Софар отговори:

And Zophar the Naamathite answered and said,

2 Н е трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

Should not the multitude of words be answered? and should a man of much talk be justified?

3 Т воите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой ли да не засрами?

Should thy fictions make men hold their peace? and shouldest thou mock, and no one make ashamed?

4 З ащото ти казваш: Това, което говоря, е право и аз съм чист пред Твоите очи.

For thou sayest, My doctrine is pure, and I am clean in thine eyes.

5 Н о дано проговореше Бог и да отвореше устните Си против теб,

But oh that +God would speak, and open his lips against thee;

6 и да ти явеше тайните на мъдростта, че тя е двояка в проницателността си. И така, знай, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

And that he would shew thee the secrets of wisdom, how that they are the double of what is realised; and know that +God passeth by of thine iniquity!

7 М ожеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

Canst thou by searching find out +God? canst thou find out the Almighty to perfection?

8 Т ези тайни са високи до небето; какво можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; какво можеш да узнаеш?

the heights of heaven; what wilt thou do? deeper than Sheol; what canst thou know?

9 М ярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

The measure thereof is longer than the earth, and broader than the sea.

10 А ко мине Той и улови и събере съд, то кой може да Му забрани?

If he pass by, and shut up, and call to judgment, who can hinder him?

11 З ащото Той знае суетните хора, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

For he knoweth vain men, and seeth wickedness when doth not consider it;

12 Н о суетният човек е лишен от разум; дори човек се ражда като диво оселче.

Yet a senseless man will make bold, though man be born the foal of a wild ass.

13 А ко ти оправиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

If thou prepare thy heart and stretch out thy hands toward him,

14 а ко има беззаконие в ръцете ти, отстрани го и не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

If thou put far away the iniquity which is in thy hand, and let not wrong dwell in thy tents;

15 С амо тогава ще издигнеш лицето си без петно. Да! Утвърден ще бъдеш и няма да се боиш;

Surely then shalt thou lift up thy face without spot, and thou shalt be stedfast and shalt not fear:

16 з ащото ще забравиш скръбта си; ще си я спомняш като води, които са оттекли.

For thou shalt forget misery; as waters that are passed away shalt thou remember it;

17 Т воето пребивание ще бъде по-светло от пладне; и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

And life shall arise brighter than noonday; though thou be enshrouded in darkness, thou shalt be as the morning,

18 Щ е бъдеш в увереност, защото има надежда. Да! Ще се озърнеш наоколо и ще си легнеш безопасно.

And thou shalt have confidence, because there shall be hope; and having searched about, thou shalt take rest in safety.

19 Щ е легнеш и няма да има кой да те плаши; дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

Yea, thou shalt lie down, and none shall make thee afraid; and many shall seek thy favour.

20 А очите на нечестивите ще изтекат; прибежище няма да има за тях; и надеждата им ще бъде, че ще издъхнат.

But the eyes of the wicked shall fail, and refuge shall vanish from them, and their hope the breathing out of life.