1 Т огава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото този палат не е за човек, а за Господа Бога.

And king David said to all the congregation, Solomon my son, the one whom God has chosen, is young and tender, and the work is great; for this palace is not to be for man, but for Jehovah Elohim.

2 И така, аз приготвих с всичката си сила за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи и дърветата за дървените вещи, също ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

And I have prepared according to all my power for the house of my God gold for gold, and silver for silver, and brass for brass, iron for iron, and wood for wood; onyx stones, and to be set, glistering stones, and of divers colours, and all manner of precious stones, and white marble in abundance.

3 П ри това понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко, което съм приготвил за святия дом, частното си съкровище от злато и сребро,

And moreover, in my affection for the house of my God I have given of my own property of gold and silver, for the house of my God, over and above all that I have prepared for the house of the sanctuary:

4 а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,

three thousand talents of gold, of the gold of Ophir, and seven thousand talents of refined silver, to overlay the walls of the houses;

5 з латото за златните вещи и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. И така, кой ще направи днес доброволен принос на Господа?

gold for gold, and silver for silver, and for all manner of work by the hands of artificers. And who is willing to offer to Jehovah this day?

6 Т огава първенците на бащините домове, първенците на Израелевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертваха усърдно;

And the chief fathers and princes of the tribes of Israel, and the captains of thousands and of hundreds, and the comptrollers of the king's business, offered willingly.

7 и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

And they gave for the service of the house of God five thousand talents and ten thousand darics of gold, and ten thousand talents of silver, and eighteen thousand talents of brass, and one hundred thousand talents of iron.

8 А у които се намериха скъпоценни камъни - и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.

And they with whom stones were found gave to the treasure of the house of Jehovah, into the hand of Jehiel the Gershonite.

9 Т огава народът се зарадва, защото жертваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно на Господа; също и цар Давид се зарадва твърде много.

And the people rejoiced because they offered willingly, for with perfect heart they offered willingly to Jehovah; and David the king also rejoiced with great joy.

10 З атова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: Благословен си, Господи, от века до века, Бог на нашия баща Израел.

And David blessed Jehovah in the sight of all the congregation; and David said, Blessed be thou, Jehovah, the God of our father Israel, for ever and ever.

11 Т вое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.

Thine, Jehovah, is the greatness, and the power, and the glory, and the splendour, and the majesty; for all that is in the heavens and on the earth is thine: thine, Jehovah, is the kingdom, and thou art exalted as Head above all;

12 Б огатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

and riches and glory are of thee, and thou rulest over everything; and in thy hand is power and might; and in thy hand it is to make all great and strong.

13 И така, сега, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име.

And now, our God, we thank thee, and praise thy glorious name.

14 Н о кой съм аз и кой е народът ми, за да можем да принесем доброволно принос като този? Защото всичко е от Теб и от Твоето даваме на Тебе.

But who am I, and what is my people, that we should be able to offer willingly after this manner? for all is of thee, and of that which is from thy hand have we given thee.

15 З ащото сме чужденци пред Теб и пришълци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка и няма нищо трайно.

For we are strangers before thee, and sojourners, as all our fathers: our days on the earth are as a shadow, and there is no hope.

16 Г осподи, Боже наш, целият този куп материал, който сме приготвили, за да Ти построим дом за Твоето свято име, идва от Твоята ръка и всичко е Твое.

Jehovah our God, all this store that we have prepared to build thee a house to thy holy name, is of thy hand, and is all thine own.

17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Тебе доброволно.

And I know, my God, that thou triest the heart, and hast pleasure in uprightness. In the uprightness of my heart have I willingly offered all these things; and now have I seen with joy thy people, which are present here, offer willingly to thee.

18 Г осподи, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израел, опази това завинаги в сърдечните размишления на народа Си и отправи сърцето им към Себе Си;

Jehovah, God of Abraham, of Isaac, and of Israel, our fathers, keep this for ever in the imagination of the thoughts of the heart of thy people, and direct their hearts to thee!

19 и дай на сина ми Соломон съвършено сърце, за да пази заповедите Ти, откровенията Ти и наредбите Ти и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

And give to Solomon my son a perfect heart, to keep thy commandments, thy testimonies, and thy statutes, and to do all, and to build the palace, for which I have made provision.

20 Т огава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа, вашия Бог. И така, цялото събрание благослови Господа, Бога на бащите си, и като се наведоха, се поклониха на Господа и на царя.

And David said to all the congregation, Bless now Jehovah your God. And all the congregation blessed Jehovah the God of their fathers, and bowed down their heads, and did homage to Jehovah and the king.

21 А на следващия ден пожертваха жертви на Господа, като принесоха във всеизгаряния на Господа хиляда телета, хиляда овни и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израел;

And they sacrificed sacrifices to Jehovah, and offered up burnt-offerings to Jehovah, on the morrow after that day: a thousand bullocks, a thousand rams, a thousand lambs, with their drink-offerings, and sacrifices in abundance for all Israel.

22 и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломон за цар и го помазаха на Господа за управител, а Садок за свещеник.

And they ate and drank before Jehovah on that day with great joy. And they made Solomon the son of David king the second time, and anointed him to Jehovah to be prince, and Zadok to be priest.

23 Т огава Соломон седна на Господния престол като цар вместо баща си Давид и благоуспяваше; и целият Израел му се покори.

And Solomon sat on the throne of Jehovah as king instead of David his father, and prospered; and all Israel obeyed him.

24 С ъщо и всички първенци, и силните мъже, още и всички синове на цар Давид се покориха на цар Соломон.

And all the princes, and the mighty men, and all the sons likewise of king David, submitted themselves to Solomon the king.

25 И Господ възвеличи Соломон твърде много пред целия Израел и му даде такова царско величие, каквото никой цар не беше имал преди него в Израел.

And Jehovah magnified Solomon exceedingly in the sight of all Israel, and bestowed upon him royal majesty such as had not been on any king before him in Israel.

26 Т ака Давид, Есеевият син, царува̀ над целия Израел.

Now David the son of Jesse reigned over all Israel.

27 В ремето, през което царува̀ над Израел, беше четиридесет години: седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три в Йерусалим.

And the time that he reigned over Israel was forty years: he reigned seven years in Hebron, and he reigned thirty-three years in Jerusalem.

28 И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари синът му Соломон.

And he died in a good old age, full of days, riches, and honour; and Solomon his son reigned in his stead.

29 А делата на цар Давид, първите и последните, са записани в Книгата на ясновидеца Самуил, в Книгата на пророка Натан и в Книгата на ясновидеца Гад

And the acts of David the king, first and last, behold, they are written in the book of Samuel the seer, and in the book of Nathan the prophet, and in the book of Gad the seer;

30 с всички събития на царуването му и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израел и над всичките царства на околните страни.

with all his reign and his might, and the times that passed over him, and over Israel, and over all the kingdoms of the countries.