1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

My soul is weary of my life: I will give free course to my complaint; I will speak in the bitterness of my soul.

2 Щ е кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

I will say unto +God, Do not condemn me; shew me wherefore thou strivest with me.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

Doth it please thee to oppress, that thou shouldest despise the work of thy hands, and shine upon the counsel of the wicked?

4 Т елесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

Hast thou eyes of flesh? or seest thou as man seeth?

5 Т воите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

Are thy days as the days of a mortal? are thy years as a man's days,

6 ч е претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

That thou searchest after mine iniquity, and inquirest into my sin;

7 п ри все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

Since thou knowest that I am not wicked, and that there is none that delivereth out of thy hand?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

Thy hands have bound me together and made me as one, round about; yet dost thou swallow me up!

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

Remember, I beseech thee, that thou hast made me as clay, and wilt bring me into dust again.

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Hast thou not poured me out as milk, and curdled me like cheese?

11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

Thou hast clothed me with skin and flesh, and knit me together with bones and sinews;

12 ж ивот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

Thou hast granted me life and favour, and thy care hath preserved my spirit;

13 Н о при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

And these things didst thou hide in thy heart; I know that this was with thee.

14 а ко съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

If I sinned, thou wouldest mark me, and thou wouldest not acquit me of mine iniquity.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

If I were wicked, woe unto me! and righteous, I will not lift up my head, being full of shame, and beholding mine affliction;—

16 з ащото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

And it increaseth: thou huntest me as a fierce lion; and ever again thou shewest thy marvellous power upon me.

17 О тново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

Thou renewest thy witnesses before me and increasest thy displeasure against me; successions and a time of toil are with me.

18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

And wherefore didst thou bring me forth out of the womb? I had expired, and no eye had seen me.

19 б их бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

I should be as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.

20 Д ните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

Are not my days few? cease then and let me alone, that I may revive a little,

21 П реди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

Before I go, and never to return,—to the land of darkness and the shadow of death;

22 з емя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.

A land of gloom, as darkness itself; of the shadow of death, without any order, where the light is as thick darkness.