1 ( По слав. 79.) За първия певец, по "Криновете на завета". Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израелев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.

Give ear, O Shepherd of Israel, thou that leadest Joseph like a flock; thou that sittest the cherubim, shine forth.

2 П ред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си и ела да ни спасиш.

Before Ephraim and Benjamin and Manasseh, stir up thy strength, and come to our deliverance.

3 В ъзвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си; и ще се спасим.

O God, restore us; and cause thy face to shine, and we shall be saved.

4 Г осподи, Боже на Силите, докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?

Jehovah, God of hosts, how long will thine anger smoke against the prayer of thy people?

5 Д аваш им да ядат хляб със сълзи и ги поиш изобилно със сълзи.

Thou hast fed them with the bread of tears, and given them tears to drink in large measure:

6 Н аправил си ни предмет на разпра между съседите ни; и неприятелите ни се смеят помежду си.

Thou hast made us a strife unto our neighbours, and our enemies mock among themselves.

7 В ъзвърни ни, Боже на Силите, осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

Restore us, O God of hosts; and cause thy face to shine, and we shall be saved.

8 П ренесъл си лоза от Египет и като си изгонил народите, си я насадил.

Thou broughtest a vine out of Egypt; thou didst cast out the nations, and plant it:

9 П риготвил си място пред нея; и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.

Thou preparedst space before it, and it took deep root, and filled the land;

10 П окриха се бърдата със сянката ѝ; и клоните ѝ станаха като изящните кедри,

The mountains were covered with its shadow, and the branches thereof were cedars of God;

11 п ростря клончетата до морето и ластарите си - до Ефрат.

It sent out its boughs unto the sea, and its shoots unto the river.

12 З ащо си съборил плетищата ѝ и я берат всички, които минават по пътя?

Why hast thou broken down its fences, so that all who pass by the way do pluck it?

13 З апустява я глиган от гората и полските зверове я изпояждат.

The boar out of the forest doth waste it, and the beast of the field doth feed off it.

14 О бърни се, молим Ти се, Боже на Силите, погледни от небето и виж, и посети тази лоза,

O God of hosts, return, we beseech thee; look down from the heavens, and behold, and visit this vine;

15 и защити това, което е насадила Твоята десница, и стъблото, което си направил силно за Себе Си.

Even the stock which thy right hand hath planted, and the young plant thou madest strong for thyself.

16 Т я беше изгорена с огън; отсечена беше; погиват при заплахата на лицето Ти.

It is burned with fire, it is cut down; they perish at the rebuke of thy countenance.

17 Н ека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

Let thy hand be upon the man of thy right hand, upon the son of man whom thou hast made strong for thyself.

18 Т ака ние няма да се отклоним от Тебе; съживи ни и ще призовем Твоето име.

So will we not go back from thee. Revive us, and we will call upon thy name.

19 В ъзвърни ни, Господи, Боже на Силите; осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

Restore us, O Jehovah, God of hosts; cause thy face to shine, and we shall be saved.