1 ( По слав. 79.) За първия певец, по "Криновете на завета". Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израелев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.

Presta oído, oh Pastor de Israel; Tú que guías a José como un rebaño; Tú que estás sentado más alto que los querubines; ¡resplandece!

2 П ред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си и ела да ни спасиш.

Delante de Efraín, de Benjamín y de Manasés, despierta Tu poder Y ven a salvarnos.

3 В ъзвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си; и ще се спасим.

Restáuranos, oh Dios, Y haz resplandecer Tu rostro sobre nosotros, y seremos salvos.

4 Г осподи, Боже на Силите, докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?

Oh Señor, Dios de los ejércitos, ¿Hasta cuándo estarás enojado contra la oración de Tu pueblo?

5 Д аваш им да ядат хляб със сълзи и ги поиш изобилно със сълзи.

Les has dado a comer pan de lágrimas, Y les has hecho beber lágrimas en gran abundancia.

6 Н аправил си ни предмет на разпра между съседите ни; и неприятелите ни се смеят помежду си.

Nos haces objeto de burla para nuestros vecinos, Y nuestros enemigos se ríen entre sí.

7 В ъзвърни ни, Боже на Силите, осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

Oh Dios de los ejércitos, restáuranos; Haz resplandecer Tu rostro sobre nosotros, y seremos salvos.

8 П ренесъл си лоза от Египет и като си изгонил народите, си я насадил.

Tú removiste una vid de Egipto; Expulsaste las naciones y plantaste la vid.

9 П риготвил си място пред нея; и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.

Limpiaste el terreno delante de ella; Echó profundas raíces y llenó la tierra.

10 П окриха се бърдата със сянката ѝ; и клоните ѝ станаха като изящните кедри,

Los montes fueron cubiertos con su sombra, Y los cedros de Dios con sus ramas.

11 п ростря клончетата до морето и ластарите си - до Ефрат.

Extendía sus ramas hasta el mar Y sus renuevos hasta el río.

12 З ащо си съборил плетищата ѝ и я берат всички, които минават по пътя?

¿Por qué has derribado sus vallados, De modo que la vendimian todos los que pasan de camino?

13 З апустява я глиган от гората и полските зверове я изпояждат.

El puerco montés la devora, Y de ella se alimenta todo lo que se mueve en el campo.

14 О бърни се, молим Ти се, Боже на Силите, погледни от небето и виж, и посети тази лоза,

Oh Dios de los ejércitos, vuelve ahora, Te rogamos; Mira y ve desde el cielo, y cuida esta vid,

15 и защити това, което е насадила Твоята десница, и стъблото, което си направил силно за Себе Си.

La cepa que Tu diestra ha plantado Y el hijo que para Ti has fortalecido.

16 Т я беше изгорена с огън; отсечена беше; погиват при заплахата на лицето Ти.

Está quemada con fuego, y cortada; Ante el reproche de Tu rostro perecen.

17 Н ека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

Sea Tu mano sobre el hombre de Tu diestra, Sobre el hijo de hombre que para Ti fortaleciste.

18 Т ака ние няма да се отклоним от Тебе; съживи ни и ще призовем Твоето име.

Entonces no nos apartaremos de Ti; Avívanos, e invocaremos Tu nombre.

19 В ъзвърни ни, Господи, Боже на Силите; осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

Oh Señor, Dios de los ejércitos, restáuranos; Haz resplandecer Tu rostro sobre nosotros y seremos salvos.