1 С лед това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Después de esto, Job abrió su boca y maldijo el día de su nacimiento.

2 Й ов проговори:

Y dijo Job:

3 Д а погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

“ Perezca el día en que yo nací, Y la noche que dijo: ‘Un varón ha sido concebido.’

4 Д а бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

Sea ese día tinieblas, No lo tome en cuenta Dios desde lo alto, Ni resplandezca sobre él la luz.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

Apodérense de él tinieblas y densa oscuridad, Pósese sobre él una nube, Llénelo de terror la negrura del día.

6 Т ъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

Y en cuanto a aquella noche, apodérense de ella las tinieblas; Que no se alegre entre los días del año, Ni se cuente en el número de los meses.

7 Е то, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

Que sea estéril aquella noche, No entren en ella gritos de júbilo.

8 Д а я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

Maldíganla los que maldicen el día, Los que están listos para despertar a Leviatán (al monstruo marino).

9 Д а изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

Oscurézcanse las estrellas de su alba; Que espere la luz pero no la tenga, Que tampoco vea el rayar de la aurora;

10 з ащото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

Porque no cerró las puertas del vientre de mi madre, Ni escondió la aflicción de mis ojos.

11 З ащо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

“¿Por qué no morí yo al nacer, O expiré al salir del vientre ?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

“¿Por qué me recibieron las rodillas, Y para qué los pechos que me dieron de mamar?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

Porque ahora yo reposaría tranquilo; Dormiría, y entonces tendría descanso

14 З аедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

Con los reyes y los consejeros de la tierra, Que reedificaron ruinas para sí;

15 и ли с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

O con príncipes que tenían oro, Que llenaban sus casas de plata.

16 и ли като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

O como aborto desechado, yo no existiría, Como los niños que nunca vieron la luz.

17 Т ам нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

Allí los impíos dejan de sentir ira, Y allí reposan los cansados.

18 З аедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

Juntos reposan los prisioneros; No oyen la voz del capataz.

19 Т ам са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

Allí están los pequeños y los grandes, Y el esclavo es libre de su señor.

20 З ащо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

“¿Por qué se da luz al que sufre, Y vida al amargado de alma;

21 к оито копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

A los que ansían la muerte, pero no llega, Y cavan por ella más que por tesoros;

22 к оито много се радват и веселят, когато намерят гроба?

Que se alegran sobremanera, Y se regocijan cuando encuentran el sepulcro?

23 З ащо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

“¿ Por qué dar luz al hombre cuyo camino está escondido, Y a quien Dios ha cercado ?

24 З ащото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

Porque al ver mi alimento salen mis gemidos, Y mis clamores se derraman como agua.

25 З ащото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

Pues lo que temo viene sobre mí, Y lo que me aterroriza me sucede.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.

No tengo reposo ni estoy tranquilo, No descanso, sino que me viene turbación.”