1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

Y sucedió que el día cuando los hijos de Dios vinieron a presentarse delante del Señor, vino también Satanás (el adversario) entre ellos para presentarse delante del Señor.

2 Г оспод каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

Y el Señor preguntó a Satanás: “¿De dónde vienes?” Entonces Satanás respondió al Señor: “De recorrer la tierra y de andar por ella.”

3 П осле Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

Y el Señor dijo a Satanás: “¿Te has fijado en Mi siervo Job? Porque no hay otro como él sobre la tierra; es un hombre intachable (íntegro), recto, temeroso de Dios y apartado del mal. El todavía conserva su integridad a pesar de que tú me incitaste contra él para que lo arruinara sin causa.”

4 А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.

Satanás respondió al Señor: “¡Piel por piel! Sí, todo lo que el hombre tiene dará por su vida.

5 Н о простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

Sin embargo, extiende ahora Tu mano y toca su hueso y su carne, verás si no Te maldice en Tu misma cara.”

6 Г оспод каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

Y el Señor dijo a Satanás: “El está en tu mano; pero respeta su vida.”

7 Т огава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.

Entonces Satanás salió de la presencia del Señor, e hirió a Job con llagas malignas desde la planta del pie hasta la coronilla.

8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

Y Job tomó un pedazo de teja para rascarse mientras estaba sentado entre las cenizas.

9 Т огава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

Entonces su mujer le dijo: “¿Aún conservas tu integridad? Maldice a Dios y muérete.”

10 А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

Pero él le dijo: “Hablas como habla cualquier mujer necia. ¿Aceptaremos el bien de Dios pero no aceptaremos el mal ?” En todo esto Job no pecó con sus labios.

11 А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си - теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

Cuando tres amigos de Job, Elifaz, el Temanita, Bildad, el Suhita y Zofar, el Naamatita, oyeron de todo este mal que había venido sobre él, vinieron cada uno de su lugar, pues se habían puesto de acuerdo para ir juntos a condolerse de él y a consolarlo.

12 И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.

Y cuando alzaron los ojos desde lejos y no lo reconocieron, levantaron sus voces y lloraron. Cada uno de ellos rasgó su manto y esparcieron polvo hacia el cielo sobre sus cabezas.

13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

Entonces se sentaron en el suelo con él por siete días y siete noches sin que nadie le dijera una palabra, porque veían que su dolor era muy grande.