1 Ч овекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

“El hombre, nacido de mujer, Corto de días y lleno de tormentos,

2 Ц ъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

Como una flor brota y se marchita, Y como una sombra huye y no permanece.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

Sobre él ciertamente abres Tus ojos, Y lo traes a juicio contigo.

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

¿Quién hará algo limpio de lo inmundo ? ¡Nadie!

5 Т ъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Ya que sus días están determinados, El número de sus meses Te es conocido, Y has fijado sus límites para que no pueda pasar los.

6 о твърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

Aparta de él Tu mirada para que descanse, Hasta que cumpla su día como jornalero.

7 З ащото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

Porque hay esperanza para un árbol Cuando es cortado, que volverá a retoñar, Y sus renuevos no le faltarán.

8 д аже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

Aunque envejezcan sus raíces en la tierra, Y muera su tronco en el polvo,

9 п онеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

Al olor del agua reverdecerá Y como una planta joven echará renuevos.

10 Н о човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

Pero el hombre muere y yace inerte. El hombre expira, ¿y dónde está?

11 К акто водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

Como las aguas se evaporan del mar, Como un río se agota y se seca,

12 т ака човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

Así el hombre se acuesta y no se levanta; Hasta que los cielos ya no existan, No se despertará ni se levantará de su sueño.

13 О , да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

¡Oh, si me escondieras en el Seol (región de los muertos), Si me ocultaras hasta que Tu ira se pasara, Si me pusieras un plazo y de mí te acordaras!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

Si el hombre muere, ¿volverá a vivir? Todos los días de mi batallar esperaré Hasta que llegue mi relevo.

15 Щ е повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Tú llamarás, y yo Te responderé; Anhelarás la obra de Tus manos.

16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

Porque ahora cuentas mis pasos, No observas mi pecado.

17 П рестъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

Sellada está en un saco mi transgresión, Y tienes cubierta mi iniquidad.

18 Н аистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

Pero el monte que cae se desmorona, Y se cambia la roca de su lugar;

19 к акто водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

El agua desgasta las piedras, Sus torrentes se llevan el polvo de la tierra; Así destruyes Tú la esperanza del hombre.

20 Н адделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

Prevaleces para siempre contra él, y se va; Cambias su apariencia, y lo despides.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

Alcanzan honra sus hijos, pero él no lo sabe; O son humillados, pero él no lo percibe.

22 з нае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.

Pero su cuerpo le da dolores, Y se lamenta sólo por sí mismo.”