1 Ч овекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

El hombre nacido de mujer, Corto de días, y hastiado de sinsabores,

2 Ц ъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

Sale como una flor y es cortado, Y huye como la sombra y no permanece.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

¿Sobre éste abres tus ojos, Y me traes a juicio contigo?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

¿Quién hará limpio a lo inmundo? Nadie.

5 Т ъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Ciertamente sus días están determinados, Y el número de sus meses está cerca de ti; Le pusiste límites, de los cuales no pasará.

6 о твърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

Si tú lo abandonares, él dejará de ser; Entre tanto deseará, como el jornalero, su día.

7 З ащото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

Porque si el árbol fuere cortado, aún queda de él esperanza; Retoñará aún, y sus renuevos no faltarán.

8 д аже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

Si se envejeciere en la tierra su raíz, Y su tronco fuere muerto en el polvo,

9 п онеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

Al percibir el agua reverdecerá, Y hará copa como planta nueva.

10 Н о човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

Mas el hombre morirá, y será cortado; Perecerá el hombre, ¿y dónde estará él?

11 К акто водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

Como las aguas se van del mar, Y el río se agota y se seca,

12 т ака човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

Así el hombre yace y no vuelve a levantarse; Hasta que no haya cielo, no despertarán, Ni se levantarán de su sueño.

13 О , да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

Oh, quién me diera que me escondieses en el Seol, Que me encubrieses hasta apaciguarse tu ira, Que me pusieses plazo, y de mí te acordaras!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

Si el hombre muriere, ¿volverá a vivir? Todos los días de mi edad esperaré, Hasta que venga mi liberación.

15 Щ е повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Entonces llamarás, y yo te responderé; Tendrás afecto a la hechura de tus manos.

16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

Pero ahora me cuentas los pasos, Y no das tregua a mi pecado;

17 П рестъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

Tienes sellada en saco mi prevaricación, Y tienes cosida mi iniquidad.

18 Н аистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

Ciertamente el monte que cae se deshace, Y las peñas son removidas de su lugar;

19 к акто водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

Las piedras se desgastan con el agua impetuosa, que se lleva el polvo de la tierra; De igual manera haces tú perecer la esperanza del hombre.

20 Н адделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

Para siempre serás más fuerte que él, y él se va; Demudarás su rostro, y le despedirás.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

Sus hijos tendrán honores, pero él no lo sabrá; O serán humillados, y no entenderá de ello.

22 з нае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.

Mas su carne sobre él se dolerá, Y se entristecerá en él su alma.