1 Ч овекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

Omul născut din femeie are zile puţine, dar pline de necaz.

2 Ц ъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

Răsare ca o floare şi se usucă; fuge ca o umbră şi nu se mai vede.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

Ai Tu ochii aţintiţi asupra unui astfel de om? Îl chemi Tu la judecată cu Tine?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Cine poate scoate ceva curat din ceva necurat? Nimeni!

5 Т ъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Zilele omului sunt hotărâte. Tu cunoşti numărul lunilor lui şi i-ai pus hotare pe care nu le poate trece.

6 о твърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

Aşa că nu te mai uita la el şi lasă-l singur să se bucure ca un lucrător de ziua lui.

7 З ащото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

Pentru un copac tot mai este nădejde: dacă este tăiat, el va răsări din nou şi lăstarii lui nu încetează să reapară.

8 д аже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

Deşi rădăcina îi îmbătrâneşte în pământ şi-i piere trunchiul în ţărână,

9 п онеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

la mireasma apei va înmuguri şi va da ramuri ca o plantă.

10 Н о човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

Fiinţa umană, însă, când moare, îşi pierde toată vlaga; omul, după ce îşi dă ultima suflare, nu mai este.

11 К акто водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

După cum apele pier din mare, iar râul seacă şi se usucă,

12 т ака човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

tot aşa omul se culcă şi nu se mai ridică, cât vor fi cerurile nu se mai trezeşte, nici nu se mai scoală din somnul lui.

13 О , да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

O! de m-ai ascunde în Locuinţa Morţilor, de m-ai acoperi până Îţi trece mânia şi de mi-ai hotărî o vreme când să-Ţi aminteşti de mine!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

Dacă un om moare, va trăi el din nou? În toate zilele trudei mele, aş aştepta să-mi vină eliberarea.

15 Щ е повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Atunci mă vei chema şi-Ţi voi răspunde; vei tânji după lucrarea mâinilor Tale.

16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

Atunci îmi vei număra paşii şi nu-mi vei mai ţine în seamă păcatul;

17 П рестъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

vei pecetlui fărădelegile mele într-un sac şi-mi vei acoperi nedreptatea.

18 Н аистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

Dar aşa cum munţii cad şi se surpă, iar stânca e mutată din locul ei

19 к акто водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

şi aşa cum apa sapă în piatră, iar torenţii spală pământul, tot aşa distrugi Tu nădejdea omului.

20 Н адделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

Îl învingi pentru totdeauna şi el se duce; îi schimbi înfăţişarea şi apoi îl izgoneşti.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

Dacă fiii lui sunt onoraţi, el nu ştie, dacă sunt înjosiţi, el nu vede.

22 з нае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.

El simte doar durerea trupului său şi suferă doar pentru sine.“