1 ( По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

Stăpâne, Tu ai fost adăpostul nostru generaţii la rând.

2 п реди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

Înainte ca să se fi născut munţii, înainte ca Tu să fi plăsmuit pământul şi lumea, din veşnicie până în vecie, Tu eşti Dumnezeu.

3 П ревръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

Tu întorci pe oameni în ţărână, spunându-le: „Întoarceţi-vă, fii ai omului!“

4 З ащото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

Da, o mie de ani înaintea Ta sunt ca ziua de ieri care a trecut, ca o strajă a nopţii.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

Tu îi mături pe oameni ca prin somn; ei sunt ca iarba care răsare dimineaţa.

6 с утрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

Deşi răsare dimineaţa, ea trece iute, aşa încât seara este veştejită şi se usucă.

7 З ащото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

Suntem mistuiţi de mânia Ta şi îngroziţi de furia Ta.

8 П оложил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

Ai pus vina noastră înaintea Ta şi ai adus păcatele noastre ascunse la lumina feţei Tale.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

Toate zilele noastre trec sub apăsarea mâniei Tale; anii noştri se sfârşesc repede, ca un geamăt.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

Deşi anii noştri ajung la şaptezeci, iar dacă avem putere – chiar până la optzeci, cei mai mulţi dintre ei sunt numai necaz şi trudă, căci trec repede, iar noi zburăm.

11 К ой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Cine cunoaşte însă tăria mâniei Tale şi teama pe care o insuflă furia Ta?

12 Н аучи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

Învaţă-ne să ne numărăm bine zilele, ca să avem parte de o inimă înţeleaptă!

13 В ърни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Întoarce-Te, Doamne! Cât vei mai zăbovi ? Ai milă de slujitorii Tăi!

14 Н асити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

Dimineaţa satură-ne cu îndurarea Ta, iar noi vom striga de bucurie şi ne vom veseli în toate zilele noastre.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

Înveseleşte-ne pentru tot atâtea zile câte ne-ai asuprit şi pentru tot atâţia ani câţi am văzut nenorocirea!

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

Să se arate slujitorilor Tăi lucrarea Ta şi maiestatea Ta – fiilor lor!

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.

Fie peste noi bunăvoinţa Stăpânului, Dumnezeul nostru. Statorniceşte pentru noi lucrarea mâinilor noastre! Da, statorniceşte lucrarea mâinilor noastre!