1 ( По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

(89-1) Молитва Моисея, человека Божия.

2 п реди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

(89-2) Господи! Ты нам прибежище в род и род.

3 П ревръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

(89-3) Прежде нежели родились горы, и Ты образовал землю и вселенную, и от века и до века Ты--Бог.

4 З ащото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

(89-4) Ты возвращаешь человека в тление и говоришь: 'возвратитесь, сыны человеческие!'

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

(89-5) Ибо пред очами Твоими тысяча лет, как день вчерашний, когда он прошел, и стража в ночи.

6 с утрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

(89-6) Ты наводнением уносишь их; они-- сон, как трава, которая утром вырастает, утром цветет и зеленеет, вечером подсекается и засыхает;

7 З ащото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

(89-7) ибо мы исчезаем от гнева Твоего и от ярости Твоей мы в смятении.

8 П оложил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

(89-8) Ты положил беззакония наши пред Тобою и тайное наше пред светом лица Твоего.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

(89-9) Все дни наши прошли во гневе Твоем; мы теряем лета наши, как звук.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

(89-10) Дней лет наших--семьдесят лет, а при большей крепости--восемьдесят лет; и самая лучшая пора их--труд и болезнь, ибо проходят быстро, и мы летим.

11 К ой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

(89-11) Кто знает силу гнева Твоего, и ярость Твою по мере страха Твоего?

12 Н аучи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

(89-12) Научи нас так счислять дни наши, чтобы нам приобрести сердце мудрое.

13 В ърни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

(89-13) Обратись, Господи! Доколе? Умилосердись над рабами Твоими.

14 Н асити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

(89-14) Рано насыти нас милостью Твоею, и мы будем радоваться и веселиться во все дни наши.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

(89-15) Возвесели нас за дни, Ты поражал нас, за лета, мы видели бедствие.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

(89-16) Да явится на рабах Твоих дело Твое и на сынах их слава Твоя;

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.

(89-17) и да будет благоволение Господа Бога нашего на нас, и в деле рук наших споспешествуй нам, в деле рук наших споспешествуй.