1 В иното е присмехулник и спиртното питие - крамолник; и който се увлича по тях, е неблагоразумен.

Вино--глумливо, сикера--буйна; и всякий, увлекающийся ими, неразумен.

2 Ц арското заплашване е като рев на лъв; който го дразни, съгрешава против живота си.

Гроза царя--как бы рев льва: кто раздражает его, тот грешит против самого себя.

3 Ч ест е за човека да страни от препирни; а всеки безумен се кара.

Честь для человека--отстать от ссоры; а всякий глупец задорен.

4 Л енивият не иска да оре - поради зимата, затова когато търси във време на жътва, няма да има нищо.

Ленивец зимою не пашет: поищет летом--и нет ничего.

5 Н амерението в сърцето на човека е като дълбока вода; но разумен човек ще го извади.

Помыслы в сердце человека--глубокие воды, но человек разумный вычерпывает их.

6 П овечето хора разгласяват всеки своята доброта; но кой може да намери верен човек?

Многие хвалят человека за милосердие, но правдивого человека кто находит?

7 Д ецата на праведен човек, който ходи в непорочността си, са блажени след него.

Праведник ходит в своей непорочности: блаженны дети его после него!

8 Ц ар, който седи на съдебен престол, пресява всяко зло с очите си.

Царь, сидящий на престоле суда, разгоняет очами своими все злое.

9 К ой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си?

Кто может сказать: 'я очистил мое сердце, я чист от греха моего?'

10 Н ееднакви грамове и различни мерки - и двете са мерзост за Господа.

Неодинаковые весы, неодинаковая мера, то и другое--мерзость пред Господом.

11 Д аже и детето се изявява чрез постъпките си - дали делата му са чисти и прави.

Можно узнать даже отрока по занятиям его, чисто ли и правильно ли будет поведение его.

12 С лушащото ухо и гледащото око - Господ е направил и двете.

Ухо слышащее и глаз видящий--и то и другое создал Господь.

13 Н е обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си и ще се наситиш с хляб.

Не люби спать, чтобы тебе не обеднеть; держи открытыми глаза твои, и будешь досыта есть хлеб.

14 Л ошо е! Лошо е! - казва купувачът, но като си отиде, тогава се хвали. Заграбеното богатство

'Дурно, дурно', говорит покупатель, а когда отойдет, хвалится.

15 И ма злато и изобилие от скъпоценни камъни, но устните на знанието са скъпоценно украшение.

Есть золото и много жемчуга, но драгоценная утварь--уста разумные.

16 В земи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужди хора.

Возьми платье его, так как он поручился за чужого; и за стороннего возьми от него залог.

17 Х лябът, спечелен с лъжа, е сладък за човека; но после устата му ще се напълнят с камъчета.

Сладок для человека хлеб, неправдою; но после рот его наполнится дресвою.

18 Н амеренията се утвърждават чрез съвещание, затова с мъдър съвет обявявай война.

Предприятия получают твердость чрез совещание, и по совещании веди войну.

19 О думникът обикаля и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

Кто ходит переносчиком, тот открывает тайну; и кто широко раскрывает рот, с тем не сообщайся.

20 С ветилникът на този, който злослови баща си или майка си, ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

Кто злословит отца своего и свою мать, того светильник погаснет среди глубокой тьмы.

21 Н а богатство, което бързо се придобива първоначално, сетнината няма да бъде благословена.

Наследство, поспешно захваченное вначале, не благословится впоследствии.

22 Н е казвай: Ще въздам на злото; почакай Господа и Той ще те избави.

Не говори: 'я отплачу за зло'; предоставь Господу, и Он сохранит тебя.

23 Р азлични грамове са мерзост за Господа и неверните везни не са добри.

Мерзость пред Господом--неодинаковые гири, и неверные весы--не добро.

24 С тъпките на човека се оправят от Господа; и така, как би познал човек пътя си?

От Господа направляются шаги человека; человеку же как узнать путь свой?

25 П римка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, и след като се е обрекъл, тогава да разпитва.

Сеть для человека--поспешно давать обет, и после обета обдумывать.

26 М ъдрият цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката.

Мудрый царь вывеет нечестивых и обратит на них колесо.

27 Д ухът на човека е светило Господне, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото.

Светильник Господень--дух человека, испытывающий все глубины сердца.

28 М илост и вярност пазят царя и той поддържа престола си с милост.

Милость и истина охраняют царя, и милостью он поддерживает престол свой.

29 С лавата на младите е силата им и украшението на старците са белите им коси.

Слава юношей--сила их, а украшение стариков--седина.

30 Б ой, който наранява, и удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, очистват злото.

Раны от побоев--врачевство против зла, и удары, проникающие во внутренности чрева.