1 Б ратя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Братия мои! не многие делайтесь учителями, зная, что мы подвергнемся большему осуждению,

2 З ащото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

ибо все мы много согрешаем. Кто не согрешает в слове, тот человек совершенный, могущий обуздать и все тело.

3 Е то, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

Вот, мы влагаем удила в рот коням, чтобы они повиновались нам, и управляем всем телом их.

4 Е то, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

Вот, и корабли, как ни велики они и как ни сильными ветрами носятся, небольшим рулем направляются, куда хочет кормчий;

5 Т ака и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!

так и язык--небольшой член, но много делает. Посмотри, небольшой огонь как много вещества зажигает!

6 А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

И язык--огонь, прикраса неправды; язык в таком положении находится между членами нашими, что оскверняет все тело и воспаляет круг жизни, будучи сам воспаляем от геенны.

7 З ащото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,

Ибо всякое естество зверей и птиц, пресмыкающихся и морских животных укрощается и укрощено естеством человеческим,

8 н о езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

а язык укротить никто из людей не может: это--неудержимое зло; он исполнен смертоносного яда.

9 С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

Им благословляем Бога и Отца, и им проклинаем человеков, сотворенных по подобию Божию.

10 О т същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

Из тех же уст исходит благословение и проклятие: не должно, братия мои, сему так быть.

11 И зворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?

Течет ли из одного отверстия источника сладкая и горькая ?

12 В ъзможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Мъдростта на небето

Не может, братия мои, смоковница приносить маслины или виноградная лоза смоквы. Также и один источник не изливать соленую и сладкую воду.

13 К ой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

Мудр ли и разумен кто из вас, докажи это на самом деле добрым поведением с мудрою кротостью.

14 Н о ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Но если в вашем сердце вы имеете горькую зависть и сварливость, то не хвалитесь и не лгите на истину.

15 Т ова не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, животинска, бесовска;

Это не есть мудрость, нисходящая свыше, но земная, душевная, бесовская,

16 з ащото където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

ибо где зависть и сварливость, там неустройство и всё худое.

17 Н о мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

Но мудрость, сходящая свыше, во-первых, чиста, потом мирна, скромна, послушлива, полна милосердия и добрых плодов, беспристрастна и нелицемерна.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Плод же правды в мире сеется у тех, которые хранят мир.