1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

Не определено ли человеку время на земле, и дни его не то же ли, что дни наемника?

2 К акто на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

Как раб жаждет тени, и как наемник ждет окончания работы своей,

3 т ака на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

так я получил в удел месяцы суетные, и ночи горестные отчислены мне.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

Когда ложусь, то говорю: 'когда-то встану?', а вечер длится, и я ворочаюсь досыта до самого рассвета.

5 Т ялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

Тело мое одето червями и пыльными струпами; кожа моя лопается и гноится.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

Дни мои бегут скорее челнока и кончаются без надежды.

7 П омни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

Вспомни, что жизнь моя дуновение, что око мое не возвратится видеть доброе.

8 О кото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

Не увидит меня око видевшего меня; очи Твои на меня, --и нет меня.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

Редеет облако и уходит; так нисшедший в преисподнюю не выйдет,

10 н яма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

не возвратится более в дом свой, и место его не будет уже знать его.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

Не буду же я удерживать уст моих; буду говорить в стеснении духа моего; буду жаловаться в горести души моей.

12 М оре ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

Разве я море или морское чудовище, что Ты поставил надо мною стражу?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

Когда подумаю: утешит меня постель моя, унесет горесть мою ложе мое,

14 т огава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

ты страшишь меня снами и видениями пугаешь меня;

15 т ака че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

и душа моя желает лучше прекращения дыхания, лучше смерти, нежели костей моих.

16 Д отегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

Опротивела мне жизнь. Не вечно жить мне. Отступи от меня, ибо дни мои суета.

17 К акво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

Что такое человек, что Ты столько ценишь его и обращаешь на него внимание Твое,

18 д а го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

посещаешь его каждое утро, каждое мгновение испытываешь его?

19 Д окога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

Доколе же Ты не оставишь, доколе не отойдешь от меня, доколе не дашь мне проглотить слюну мою?

20 А ко съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

Если я согрешил, то что я сделаю Тебе, страж человеков! Зачем Ты поставил меня противником Себе, так что я стал самому себе в тягость?

21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

И зачем бы не простить мне греха и не снять с меня беззакония моего? ибо, вот, я лягу в прахе; завтра поищешь меня, и меня нет.