1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

»Nuestra vida en este mundo es de duro trabajo; nuestros días son como los de un jornalero.

2 К акто на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

Somos como los esclavos: sólo queremos descansar; parecemos asalariados: sólo queremos que nos paguen.

3 т ака на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

Pero en mi caso, ¿qué me ha tocado? ¡Meses de sufrimiento y noches de miseria!

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

Me acuesto y me pregunto si volveré a levantarme; se me hacen largas las noches, esperando el nuevo día.

5 Т ялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

Mi cuerpo es una costra infestada de gusanos; la poca piel que me queda huele mal y supura.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

Pasan mis días más veloces que una lanzadera, y ya he perdido toda esperanza.

7 П омни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

»Dios mío, recuerda que mi vida es como un suspiro, y que mis ojos no volverán a ver el bien.

8 О кото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

Los que hoy me ven, no volverán a verme, pues cuando tú me mires, dejaré de existir.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

Como nubes que se van desvaneciendo son los que mueren: del sepulcro jamás volverán.

10 н яма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

Jamás vuelven a su casa; en su lugar de origen son olvidados.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

»Por eso no puedo quedarme callado. Es tanta mi angustia y mi amargura que tengo que dar voz a mi queja.

12 М оре ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

¡Yo no soy el mar, ni un monstruo marino, para que tengas que ponerme una mordaza!

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

Cuando pienso hallar consuelo en mi lecho, y que acostado atenuaré mis quejas,

14 т огава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

tú vienes y me asustas en mis sueños; ¡me llenas de terror con visiones!

15 т ака че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

¡Preferiría que me estrangularas, que me quitaras la vida!

16 Д отегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

¡Aborrezco esta vida! ¡No quiero seguir viviendo! ¡Déjame ya! ¡No vale la pena seguir viviendo!

17 К акво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

¿Qué es el ser humano, que lo engrandeces, y lo tienes tan cerca de tu corazón?

18 д а го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

¿Por qué lo visitas todos los días, y a todas horas lo pones a prueba?

19 Д окога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

¿Cuándo vas a dejar de vigilarme? ¿Cuándo vas a dejarme siquiera tragar saliva?

20 А ко съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

Si he pecado, ¿qué daño puedo hacerte? ¡Deja ya de vigilar a los seres humanos! ¿Por qué te ensañas tanto conmigo? ¿Por qué me ves como una carga?

21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

¡Quítame esta rebeldía, y perdona mi maldad! Así podré volver a ser polvo, y si mañana me buscas, ya no existiré.»