1 С оломоновата песен на песните.

Cantar de los cantares, de Salomón.

2 Н ека ме целуне с целувките на устата си, защото любовта ти е по-желана от виното.

¡Ah, si me dieras uno de tus besos! ¡Son tus caricias más deliciosas que el vino,

3 Т воите масла са благоуханни; името ти е ароматно като разлято масло; затова те обичат девиците.

y delicioso es también el aroma de tus perfumes! Tu nombre es cual perfume derramado; ¡por eso te aman las doncellas!

4 П ривлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; ще се радваме и ще веселим за тебе, ще спомняме твоята любов повече от виното; с право те обичат! Призив към йерусалимските дъщери и към възлюбения

¡Llévame contigo, démonos prisa! ¡Llévame, rey mío, a tu alcoba! ¡Alegrémonos! ¡Regocijémonos por ti! ¡Evoquemos tus caricias y no el vino! ¡Razones hay para amarte!

5 Ч ерна съм, но хубава, йерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

Escuchen, doncellas de Jerusalén: yo soy una morena hermosa. Morena soy, como las tiendas de Cedar; morena soy, como las cortinas de Salomón.

6 Н е ме гледайте, че съм почерняла, понеже слънцето ме е опърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, ме оставиха да пазя лозята; но своето лозе не опазих.

No se fijen en mi piel morena; es que el sol posó en mí su mirada. Mis hermanos se enojaron contra mí y me pusieron a cuidar las viñas; y yo, que soy mi propia viña, no me cuidé.

7 К ажи ми ти кого обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне; че защо да съм като такава, която се скита край стадата на твоите другари? Разговор между обичащите се

Dime, amor de mi vida, ¿dónde das de comer a tus rebaños?, ¿dónde reposas al mediodía? ¿Por qué tengo que andarte buscando junto a los rebaños de tus amigos?

8 А ко ти не знаеш, хубавице между жените, излез по дирите на стадата и паси яретата си при шатрите на овчарите.

Si no lo sabes tú, bella mujer, ve tras las huellas del rebaño y lleva tus cabritas a los pastos, cerca de las cabañas de los pastores. La esposa y el esposo

9 У подобих те, любима моя, на конете от фараоновите колесници.

Comparable es tu andar, amiga mía, al suave trote de las yeguas del faraón.

10 К расиви са твоите бузи с плетенки и шията ти - с огърлици.

¡Qué bellas son tus mejillas, enmarcadas entre los pendientes! ¡Qué bello es tu cuello entre los collares!

11 Щ е ти направим златни плетеници със сребърни копчета.

¡Vamos a hacerte pendientes de oro con incrustaciones de plata!

12 Д окато царят седи на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

Mientras el rey disfruta del banquete, mi nardo esparce su fragancia.

13 В ъзлюбеният ми е за мене като китка от смирна, която лежи между гърдите ми.

Mi amado es para mí como el saquito de mirra entre mis pechos.

14 В ъзлюбеният ми е за мене като кипрова китка в лозята на Енгади.

Mi amado es para mí como un racimo de flores de alheña en las viñas de Engadí.

15 Е то, хубава си, любима моя, ето, хубава си; очите ти са като на гълъбите.

¡Hermosa eres tú, amiga mía! ¡Hermosa eres tú, y tus ojos son dos palomas!

16 Е то, хубав си, любими мой, да! Приятен си; и постелката ни е зеленината.

¡Hermoso eres tú, amado mío, y además encantador! La verde hierba es nuestro lecho,

17 Г редите на къщите ни са кедрови, дъските ни са кипарисови.

los cedros son las vigas de la casa, y los cipreses nos cubren como un techo.