1 И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

En cierto día de reposo, al pasar Jesús por los sembrados, sus discípulos iban arrancando espigas y desgranándolas con las manos, para comerse el grano.

2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

Algunos de los fariseos les dijeron: «¿Por qué hacen lo que no está permitido hacer en los días de reposo?»

3 И сус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

Jesús les respondió: «¿Ni siquiera han leído lo que hizo David, cuando él y sus acompañantes tuvieron hambre?

4 к ак влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него - а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

Pues entró en la casa de Dios y tomó los panes de la proposición, que sólo a los sacerdotes les es permitido comer. Y comió David, y los compartió con sus acompañantes.»

5 К аза им още: Човешкият Син е господар на съботата. Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

Y añadió: «El Hijo del Hombre es también Señor del día de reposo.» El hombre de la mano atrofiada

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

Otro día de reposo, Jesús entró en la sinagoga y comenzó a enseñar. Había allí un hombre que tenía la mano derecha atrofiada,

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

y los escribas y los fariseos, que buscaban un motivo para acusar a Jesús, lo observaban para ver si en el día de reposo sanaba a aquel hombre.

8 Н о Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

Pero Jesús, que sabía lo que pensaban, dijo al hombre que tenía la mano atrofiada: «Levántate, y ponte en medio.» El hombre se puso de pie,

9 Т огава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?

y Jesús dijo: «Voy a preguntarles algo. ¿Qué está permitido hacer en los días de reposo? ¿El bien, o el mal? ¿Salvar una vida, o quitar la vida?»

10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

Miró entonces a todos los que estaban alrededor, y dijo al hombre: «Extiende tu mano.» Aquel hombre lo hizo así, y su mano quedó sana.

11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус. Избиране на дванадесетте апостоли

Los escribas y los fariseos se pusieron furiosos y comenzaron a discutir qué podrían hacer contra Jesús. Elección de los doce apóstoles

12 П рез онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

Por esos días Jesús fue al monte a orar, y pasó la noche orando a Dios.

13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

Al llegar el día, llamó a sus discípulos y escogió a doce de ellos, a los cuales también llamó apóstoles, a saber:

14 С имон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

Simón, a quien llamó Pedro; su hermano Andrés, Jacobo, Juan, Felipe, Bartolomé,

15 М атей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

Mateo, Tomás, Jacobo hijo de Alfeo, Simón, conocido como el Zelote,

16 Ю да, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.

Judas hijo de Jacobo, y Judas Iscariote, que llegó a ser el traidor. Jesús atiende a una multitud

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

Jesús descendió con ellos y se detuvo en un llano, en compañía de sus discípulos y de una gran multitud de toda Judea, de Jerusalén y de la costa de Tiro y Sidón. Habían venido a escucharlo y a ser sanados de sus enfermedades.

18 с ъщо и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.

También eran sanados los que eran atormentados por espíritus impuros.

19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. Блаженствата

Toda la gente procuraba tocarlo, porque de él salía un poder que sanaba a todos. Bienaventuranzas y ayes

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.

Jesús miró a sus discípulos y les dijo: «Bienaventurados ustedes los pobres, porque el reino de Dios les pertenece.

21 Б лажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

»Bienaventurados ustedes los que ahora tienen hambre, porque serán saciados. Bienaventurados ustedes los que ahora lloran, porque reirán.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

»Bienaventurados serán ustedes cuando, por causa del Hijo del Hombre, la gente los odie, los segregue, los vitupere, y menosprecie su nombre como algo malo.

23 в ъзрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

Cuando llegue ese día, alégrense y llénense de gozo, porque grande será el galardón que recibirán en los cielos. ¡Eso mismo hicieron con los profetas los antepasados de esta gente!

24 Н о горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.

»Pero ¡ay de ustedes los ricos!, porque ya han recibido su consuelo.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.

»¡Ay de ustedes, los que ahora están satisfechos!, porque habrán de pasar hambre. »¡Ay de ustedes, los que ahora ríen!, porque habrán de llorar y de lamentarse.

26 Г орко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. Любовта към враговете

»¡Ay de ustedes, cuando todos los alaben!, porque lo mismo hacían con los falsos profetas los antepasados de esta gente. El amor hacia los enemigos

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

»A ustedes, los que me escuchan, les digo: Amen a sus enemigos, hagan bien a quienes los odian,

28 б лагославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.

bendigan a quienes los maldicen, y oren por quienes los calumnian.

29 Н а този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

Si alguno te golpea en una mejilla, preséntale también la otra. Si alguien te quita la capa, deja que se lleve también la túnica.

30 Д ай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.

A todo el que te pida, dale; y a quien se lleve lo que es tuyo, no le pidas que te lo devuelva. La regla de oro

31 И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.

»Traten a los demás como ustedes quieran ser tratados.

32 П онеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.

Porque si ustedes aman sólo a quienes los aman, ¿qué mérito tienen? ¡Hasta los pecadores aman a quienes los aman!

33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

Y si ustedes tratan bien sólo a quienes los tratan bien a ustedes, ¿qué mérito tienen? ¡Hasta los pecadores hacen lo mismo!

34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.

Si prestan algo a aquellos de quienes ustedes esperan recibir algo, ¿qué mérito tienen? ¡Hasta los pecadores se prestan unos a otros para recibir otro tanto!

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Ustedes deben amar a sus enemigos, hacer el bien y dar prestado, sin esperar nada a cambio. Grande será entonces el galardón que recibirán, y serán hijos del Altísimo. Porque él es benigno con los ingratos y con los malvados.

36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Отношението към ближния

Por lo tanto, sean compasivos, como también su Padre es compasivo. El juzgar a los demás

37 Н е съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

»No juzguen, y no serán juzgados. No condenen, y no serán condenados. Perdonen, y serán perdonados.

38 д авайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

Den, y se les dará una medida buena, incluso apretada, remecida y desbordante. Porque con la misma medida con que ustedes midan, serán medidos.»

39 К аза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?

Les dijo también una parábola: «¿Acaso un ciego puede guiar a otro ciego? ¿Acaso no se caerán los dos en algún hoyo?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

El discípulo no es superior a su maestro, pero el que complete su aprendizaje será como su maestro.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

¿Por qué miras la paja que está en el ojo de tu hermano, y no miras la viga que está en tu propio ojo?

42 И ли как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. Всяко дърво се познава по своя плод

¿Cómo puedes decirle a tu hermano: “Hermano, déjame sacarte la paja que tienes en tu ojo”, si no ves la viga que tienes en tu propio ojo? ¡Hipócrita! Saca primero la viga de tu propio ojo, y entonces podrás ver bien para sacar la paja que está en el ojo de tu hermano. Por sus frutos serán conocidos

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

»Ningún árbol bueno produce frutos malos, ni tampoco un árbol malo produce frutos buenos.

44 П онеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

Porque cada árbol se conoce por su fruto. No se cortan higos de los espinos, ni se vendimian uvas de las zarzas.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.

El hombre bueno, saca lo bueno del buen tesoro de su corazón. El hombre malo, saca lo malo del mal tesoro de su corazón; porque de la abundancia del corazón habla la boca. Los dos cimientos

46 И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?

»¿Por qué me llaman ustedes “Señor, Señor”, y no hacen lo que les mando hacer?

47 В секи, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Les voy a decir como quién es el que viene a mí, y oye mis palabras y las pone en práctica:

48 П рилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.

Es como quien, al construir una casa, cava hondo y pone los cimientos sobre la roca. En caso de una inundación, si el río golpea con ímpetu la casa, no logra sacudirla porque está asentada sobre la roca.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

Pero el que oye mis palabras y no las pone en práctica, es como quien construye su casa sobre el suelo y no le pone cimientos. Si el río golpea con ímpetu la casa, la derrumba y la deja completamente en ruinas.»