1 И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

¶ And it came to pass on the second sabbath after the first that he went through the grain fields and his disciples plucked the ears of grain and ate, rubbing them in their hands.

2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

And certain of the Pharisees said unto them, Why do ye that which is not lawful to do on the sabbath days?

3 И сус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

And Jesus answering them said, Have ye not read so much as this, what David did, when he and those that were with him were hungry,

4 к ак влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него - а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

how he went into the house of God and did take and eat the showbread and gave also to those that were with him, which it is not lawful to eat but for the priests alone?

5 К аза им още: Човешкият Син е господар на съботата. Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

And he said unto them, The Son of man is Lord even of the sabbath.

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

And it came to pass also on another sabbath that he entered into the synagogue and taught, and a man was there whose right hand was withered.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

And the scribes and Pharisees watched him, whether he would heal on the sabbath day, that they might find an accusation against him.

8 Н о Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

But he knew their thoughts and said to the man who had the withered hand, Rise up and stand forth in the midst. And he arose and stood forth.

9 Т огава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?

Then said Jesus unto them, I will ask you one thing: Is it lawful on the sabbath days to do good or to do evil? to save a person or to destroy them?

10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

And looking round about upon them all, he said unto the man, Stretch forth thy hand. And he did so, and his hand was restored whole as the other.

11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус. Избиране на дванадесетте апостоли

And they were filled with madness and talked one with another about what they might do to Jesus.

12 П рез онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

¶ And it came to pass in those days that he went out into the mountain to pray and continued all night in prayer to God.

13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

And when it was day, he called unto him his disciples; and of them he chose twelve, whom he also named apostles:

14 С имон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

Simon (whom he also named Peter) and Andrew his brother, James and John, Philip and Bartholomew,

15 М атей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

Matthew and Thomas, James the son of Alphaeus and Simon called Zelotes

16 Ю да, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.

and Judas the brother of James and Judas Iscariot, who also was the traitor.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

And he came down with them and stood in the plain, and the company of his disciples and a great multitude of people out of all Judaea and Jerusalem and from the sea coast of Tyre and Sidon, who came to hear him and to be healed of their diseases;

18 с ъщо и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.

and those that were tormented with unclean spirits were healed.

19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. Блаженствата

And the whole multitude sought to touch him, for there went virtue out of him and healed them all.

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.

¶ And he lifted up his eyes on his disciples and said, Blessed are the poor, for yours is the kingdom of God.

21 Б лажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

Blessed are those that hunger now, for ye shall be filled. Blessed are those that weep now, for ye shall laugh.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

Blessed are ye when men shall hate you and when they shall separate you from their company and shall reproach you and cast out your name as evil for the sake of the Son of man.

23 в ъзрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

Rejoice ye in that day and leap for joy; for, behold, your reward is great in heaven, for their fathers treated the prophets in the same manner.

24 Н о горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.

But woe unto you that are rich! for ye have received your consolation.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.

Woe unto you that are full! for ye shall hunger. Woe unto you that laugh now! for ye shall mourn and weep.

26 Г орко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. Любовта към враговете

Woe unto you when all men shall speak well of you! for so did their fathers treat the false prophets.

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

¶ But I say unto you who hear, Love your enemies, do good to those who hate you,

28 б лагославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.

bless those that curse you, and pray for those who despitefully use you.

29 Н а този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

And unto the one that smites thee on the one cheek offer also the other, and to the one that takes away thy cloak defend not thy coat also.

30 Д ай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.

Give to everyone that asks of thee, and of the one that takes away thy goods ask them not to return them.

31 И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.

And as ye desire that men should do to you, do ye also to them likewise.

32 П онеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.

For if ye love those who love you, what grace shall ye have? for sinners also love those that love them.

33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

And if ye do good to those who do good to you, what grace shall ye have? for sinners also do even the same.

34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.

And if ye lend to those of whom ye hope to receive, what grace shall ye have? for sinners also lend to sinners to receive as much again.

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

But rather love ye your enemies and do good and lend, hoping for nothing again, and your reward shall be great; and ye shall be the sons of the Most High, for he is kind even unto the unthankful and to the evil.

36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Отношението към ближния

Be ye therefore merciful, as your Father also is merciful.

37 Н е съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

¶ Judge not, and ye shall not be judged; condemn not, and ye shall not be condemned; forgive, and ye shall be forgiven;

38 д авайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

give, and it shall be given unto you; good measure, pressed down and shaken together and running over, shall men give into your bosom. For with the same measure that ye measure out it shall be measured to you again.

39 К аза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?

And he spoke a parable unto them, Can the blind lead the blind? Shall they not both fall into the pit?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

The disciple is not above his master, but any one that is as the master shall be perfect.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

And why dost thou behold the mote that is in thy brother’s eye, but not perceive the beam that is in thine own eye?

42 И ли как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. Всяко дърво се познава по своя плод

Or how canst thou say to thy brother, Brother, let me pull out the mote that is in thine eye, when thou thyself dost not behold the beam that is in thine own eye? Hypocrite, cast out first the beam out of thine own eye, and then shalt thou see clearly to pull out the mote that is in thy brother’s eye.

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

For a good tree does not bring forth corrupt fruit; neither does a corrupt tree bring forth good fruit.

44 П онеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

For every tree is known by its own fruit. For of thorns men do not gather figs, nor of a bramble bush do they gather grapes.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.

The good man out of the good treasure of his heart brings forth that which is good, and the evil man out of the evil treasure of his heart brings forth that which is evil, for of the abundance of the heart his mouth speaks.

46 И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?

And why call ye me, Lord, Lord, and do not the things which I say?

47 В секи, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Whosoever comes to me and hears my words and does them, I will show you to whom he is like:

48 П рилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.

he is like a man who built a house and dug deep and laid the foundation upon rock; and when the flood arose, the river beat vehemently upon that house and could not shake it, for it was founded upon rock.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

But he that hears and does not do is like a man that built a house upon the earth without a foundation against which the river beat vehemently, and immediately it fell; and the ruin of that house was great.