1 Г оспод говори още на Моисей, като каза:

¶ And the LORD spoke unto Moses, saying,

2 А ко някой съгреши и извърши престъпление против Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено в залог, или ограби ближния си, или го изнуди;

If a person commits a sin, a trespass against the LORD, and denies unto his neighbour that which was delivered unto him to keep or left in his hand, or in a thing stolen, or has slandered his neighbour;

3 и ли намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; или ако извърши грях, какъвто хората вършат,

or has found that which was lost and then denies it and swears falsely, in any of all these in which a man can sin,

4 т огава, ако е съгрешил и е виновен, нека върне ограбеното или придобитото чрез неправда, или повереното му нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

then it shall be that because he has sinned and is guilty, that he shall restore that which he stole, or for the damage of the slander, or that which was delivered him to keep, or the lost thing which he found,

5 и ли каквото и да е нещо, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и му прибави една пета; в деня, когато бъде обвинен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

or all that about which he has sworn falsely, he shall even restore it in the principal and shall add the fifth part more to it, for the one to whom it belongs, and he shall pay in the day of his guiltiness.

6 П ри свещеника нека принесе на Господа приноса си за престъпление - овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за вина;

And he shall bring for the expiation of his guilt unto the LORD a ram without blemish out of the flock, in thy estimation, for his guilt, unto the priest;

7 и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа и ще му се прости за каквото и да било, което е сторил; за всичко, в което се е провинил. Изисквания към свещениците при принасяне на жертвите

and the priest shall reconcile him before the LORD, and he shall have forgiveness for any of all of the things in which he is guilty.

8 Г оспод каза още на Моисей:

¶ And the LORD spoke unto Moses, saying,

9 З аповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.

Command Aaron and his sons, saying, This is the law of the burnt offering (it is the burnt offering because of the burning upon the altar all night unto the morning, and the fire of the altar shall be burning in it):

10 С вещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.

And the priest shall put on his linen garment, and his linen underwear shall he put upon his flesh, and when the fire has consumed the burnt offering, he shall take up the ashes with the burnt fat on the altar, and he shall put them beside the altar.

11 Т огава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

Then he shall put off his garments and put on other garments and carry forth the ashes with the burnt fat outside the camp unto a clean place.

12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.

And the fire burning upon the altar shall not be put out, but the priest shall put wood on it every morning and lay the burnt offering in order upon it, and he shall burn upon it the fat of the peace.

13 Д а се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва.

The fire shall burn continuously upon the altar; it shall not be put out.

14 Е то и закона за хлебната жертва: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред жертвеника.

¶ And this is the law of the present: the sons of Aaron shall offer it before the LORD, before the altar.

15 И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебната жертва и от елея му, и целия тамян, който е на хлебната жертва, да ги изгори на жертвеника като негов спомен, за благоухание на Господа.

And he shall take of it a handful of the flour of the present and of the oil thereof and all the frankincense which is upon the present and shall incense it upon the altar in an aroma of rest unto the LORD for a memorial.

16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свято място; да го ядат в двора на шатъра за срещане.

And the remainder thereof shall Aaron and his sons eat; without leaven it shall be eaten in the holy place; in the court of the tabernacle of the testimony they shall eat it.

17 Д а не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както са приносът за грях и приносът за вина.

It shall not be baked with leaven. I have given it unto them for their portion of my offerings on fire; it is most holy, as is the atonement for sin and the expiation of guilt.

18 В секи мъжки представител от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните приноси чрез огън във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свят.

All the males among the sons of Aaron shall eat of it. It shall be a perpetual statute in your generations concerning the offerings on fire of the LORD; every thing that touches them shall be sanctified.

19 Г оспод каза още на Моисей:

And the LORD spoke unto Moses, saying,

20 Е то приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за вечна хлебна жертва, половината сутрин и половината вечер.

This shall be the offering of Aaron and of his sons, which they shall offer unto the LORD in the day when they shall be anointed: the tenth part of an ephah of fine flour for a perpetual present, half of it in the morning and half of it in the evening.

21 П ри това да се сготви с елей; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебната жертва за благоухание на Господа.

In a pan it shall be made with oil; and when it is fried, thou shalt bring it in; and the cooked pieces of the present shalt thou offer in a very acceptable aroma unto the LORD.

22 Д а го принесе онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

And the priest of his sons that is anointed in his stead shall offer it; it is a perpetual statute unto the LORD; it shall be completely burnt.

23 В сяка хлебна жертва, принесена от свещеника, да се изгаря цяла; да не се яде.

And every present of a priest shall be completely burnt; it shall not be eaten.

24 Г оспод каза още на Моисей:

¶ And the LORD spoke unto Moses, saying,

25 К ажи на Аарон и синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и приносът за грях пред Господа; пресвято е.

Speak unto Aaron and to his sons, saying, This shall be the law of sin: In the place where the burnt offering is killed shall the atonement as sin be killed before the LORD; for it is most holy.

26 С вещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

The priest that offers it for the sin shall eat it; in the holy place shall it be eaten, in the court of the tabernacle of the testimony.

27 В сичко, което се допре до месото на приноса, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място.

Whatever shall touch the flesh thereof shall be sanctified; and when some of the blood thereof is sprinkled upon any garment, thou shalt wash whatever it was sprinkled on in the holy place.

28 А пръстеният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се изтрива и да се мие с вода.

But the earthen vessel wherein it is cooked shall be broken; and if it is cooked in a brazen pot, it shall be both scoured and rinsed in water.

29 В секи от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; то е пресвято.

All the males among the priests shall eat of it; it is most holy.

30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; той трябва да бъде изгорен с огън.

And no atonement as sin, of which any of the blood is brought into the tabernacle of the testimony to reconcile in the sanctuary, shall be eaten; it shall be burnt in the fire.