1 С лед това моавците и амонците и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Йосафат.

¶ It came to pass after this also that the sons of Moab and the sons of Ammon and with them others besides the Ammonites came against Jehoshaphat to battle.

2 Т огава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади).

Then some came and told Jehoshaphat, saying, There comes a great multitude against thee from beyond the sea, and from Syria; and, behold, they are in Hazazontamar, which is Engedi.

3 А Йосафат се уплаши и се предаде да търси Господа, и прогласи пост по цяла Юдея.

Then Jehoshaphat feared and set himself to seek the LORD and proclaimed a fast throughout all Judah.

4 И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всички Юдейски градове дойдоха да търсят Господа.

And Judah gathered themselves together, to consult the LORD; and out of all the cities of Judah they came to consult the LORD.

5 Й осафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в Господния дом, пред новия двор, и каза:

And Jehoshaphat stood in the congregation of Judah and Jerusalem, in the house of the LORD, before the new court,

6 Г осподи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе?

and said, O LORD God of our fathers, art not thou God in the heavens and dost thou not rule in all the kingdoms of the Gentiles? Is there not power and might in thy hand so that no one is able to withstand thee?

7 Н е беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израел и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам?

Art not thou our God, who didst drive out the inhabitants of this land before thy people Israel and didst give it to the seed of Abraham, thy friend, for ever?

8 И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха:

And they have dwelt in it and have built thee a sanctuary in it for thy name, saying,

9 А ко ни връхлети зло - меч, възмездие, мор или глад - и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

If evil comes upon us or the sword of judgment or pestilence or famine, we shall stand before this house and in thy presence (for thy name is in this house) and cry unto thee out of our tribulations, and thou wilt hear us and save us.

10 И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израел да ги нападне, когато идваха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха -

And now, behold, the sons of Ammon and of Moab and those of Mount Seir, whose land thou would not let Israel enter when they came out of the land of Egypt, but they turned from them and did not destroy them;

11 е то как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

behold they reward us by coming to cast us out of thy possession, which thou hast given us to inherit.

12 Б оже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб.

O our God, wilt thou not judge them? For we have no might against this great company that comes against us; we do not know what to do; but our eyes are fixed upon thee.

13 А цяла Юдея стоеше пред Господа с домовете си, жените си и синовете си.

And all Judah stood before the LORD, with their little ones, their wives, and their children.

14 Т огава сред събранието Господният Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син ( а Захария беше син на Венайя, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза:

¶ Then upon Jahaziel, the son of Zechariah, the son of Benaiah, the son of Jeiel, the son of Mattaniah, a Levite of the sons of Asaph, came the Spirit of the LORD in the midst of the congregation;

15 С лушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий.

and he said, Hearken, all Judah, and ye inhabitants of Jerusalem, and thou King Jehoshaphat, Thus saith the LORD unto you, Do not be afraid nor dismayed before this great multitude, for the battle is not yours, but God’s.

16 С лезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

Tomorrow ye shall go down against them; behold, they shall come up by the cliff of Ziz; and ye shall find them next to the brook, before the wilderness of Jeruel.

17 Н яма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от Господа за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

Ye shall not need to fight in this battle; set yourselves, stand still, and see the salvation of the LORD with you. O Judah and Jerusalem; fear not, neither be dismayed; tomorrow go out against them, for the LORD shall be with you.

18 Т огава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред Господа и Му се поклониха.

Then Jehoshaphat bowed his head with his face to the ground, and likewise all Judah and the inhabitants of Jerusalem fell before the LORD, worshipping the LORD.

19 А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас Господа, Израелевия Бог.

And the Levites, of the sons of the Kohath and of the sons of the Korah, stood up to praise the LORD God of Israel with a loud voice on high.

20 И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех.

¶ And when they arose early in the morning and while they were going forth into the wilderness of Tekoa, Jehoshaphat stood and said, Hear me, O Judah, and ye inhabitants of Jerusalem; Believe the LORD your God, and ye shall be secure; believe his prophets, and ye shall be prospered.

21 Т огава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

And when he had consulted with the people, he appointed some to sing unto the LORD and to praise in the beauty of holiness, while the army went out and to say, Praise the LORD, for his mercy endures for ever.

22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени.

And when they began to sing and to praise, the LORD set the sons of Moab and those of Mount Seir to ambush the sons of Ammon, who were coming against Judah; and they smote one another.

23 З ащото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

And the sons of Ammon and Moab rose up against the inhabitants of Mount Seir, utterly to slay and destroy them; and when they had made an end of the inhabitants of Seir, each one helped his companion to kill himself.

24 А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и, ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.

And when Judah came to the watch tower of the wilderness, they looked for the multitude, and, behold, they were fallen to the earth dead, for none had escaped.

25 И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много.

And when Jehoshaphat and his people came to spoil them, they found among them an abundance of riches and of dead bodies and clothing and precious vessels which they took for themselves, more than they could carry away; and they were three days gathering in the spoil, it was so much.

26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес.

And on the fourth day they assembled themselves in the valley of Berachah; for there they blessed the LORD; therefore, they called the name of that place, The valley of Berachah, unto this day.

27 Т огава всички юдеи и йерусалимски мъже, начело с Йосафат, тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

Then they returned, those of Judah and those of Jerusalem with Jehoshaphat at their head, to go again to Jerusalem with joy, for the LORD had made them to rejoice over their enemies.

28 Т е дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до Господния дом.

And they came to Jerusalem with psalteries and harps and trumpets unto the house of the LORD.

29 И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израел.

And the fear of God came upon all the kingdoms of the land when they heard how the LORD had fought against the enemies of Israel.

30 И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.

So the kingdom of Jehoshaphat had rest, for his God gave him rest round about.

31 Т ака Йосафат царуваше над Юдея. Той беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

¶ Thus Jehoshaphat reigned over Judah; he was thirty-five years old when he began to reign, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. And his mother’s name was Azubah, the daughter of Shilhi.

32 Т ой ходѝ в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа.

And he walked in the way of Asa, his father, and did not depart from it, doing that which was right in the sight of the LORD.

33 В исоките места обаче не бяха премахнати, нито народът още беше утвърдил сърцата си към Бога на бащите си.

With all this the high places were not taken away, for as yet the people had not prepared their hearts unto the God of their fathers.

34 А останалите дела на Йосафат, първите и последните, са записани в историята на Ииуй, Ананиевия син, който се споменава в Книгата на Израелевите царе.

Now the rest of the acts of Jehoshaphat, first and last, behold, they are written in the book of Jehu, the son of Hanani, who is mentioned in the book of the kings of Israel.

35 А след това Юдейският цар Йосафат се сдружи с Израелевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

After these things, Jehoshaphat, king of Judah, joined himself with Ahaziah, king of Israel, who was given over to wickedness;

36 С дружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

he joined himself with him to make ships to go to Tarshish, and they made the ships in Eziongeber.

37 Т огава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, така че не можаха да идат в Тарсис.

Then Eliezer, the son of Dodavah of Mareshah, prophesied against Jehoshaphat, saying, Because thou hast joined thyself with Ahaziah, the LORD shall destroy thy works. And the ships were broken, and they were not able to go to Tarshish.