1 С лед това Езекия прати хора по целия Израел и Юдея, писа още и писма на Ефрем и Манасия да ги поканят да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да направят Пасха на Господа, Израелевия Бог.
¶ And Hezekiah sent to all Israel and Judah, and wrote letters also to Ephraim and Manasseh, that they should come to the house of the LORD at Jerusalem, to keep the passover unto the LORD God of Israel.
2 З ащото царят и първенците му, и цялото общество в Йерусалим бяха се съветвали да направят Пасхата във втория месец.
For the king had taken counsel with his princes and with all the congregation in Jerusalem, to keep the passover in the second month.
3 П онеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Йерусалим.
For they could not keep it at that time, because there were not enough priests sanctified, neither had the people gathered themselves together to Jerusalem.
4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.
And the thing pleased the king and all the congregation.
5 З атова решиха да прогласят по целия Израел от Вирсавее чак до Дан покана да дойдат, за да направят Пасха на Господа, Израелевия Бог, в Йерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.
So they established a decree to make proclamation throughout all Israel, from Beersheba even to Dan, that they should come to keep the passover unto the LORD God of Israel at Jerusalem because for a long time they had not done it as it is written.
6 И така, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израел и Юдея според царската заповед и казаха: Деца на Израел, обърнете се към Господа, Бога на Авраам, на Исаак и на Израел, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.
So the posts went with the letters from the hand of the king and his princes throughout all Israel and Judah, and according to the commandment of the king, saying, Ye sons of Israel, return unto the LORD God of Abraham, Isaac, and Israel, and he will return to the remnant of you, that are escaped out of the hand of the kings of Assyria.
7 Н е бъдете като бащите и братята ви, които престъпваха против Господа, Бога на бащите си, така че Той ги предаде на опустошение, както виждате.
Do not be like your fathers, and like your brethren, who rebelled against the LORD God of their fathers and he gave them over to desolation, as ye see.
8 С ега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, а се предайте на Господа и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.
Therefore, do not be stiffnecked as your fathers were, but yield yourselves unto the LORD and enter into his sanctuary, which he has sanctified for ever and serve the LORD your God, that the fierceness of his wrath may turn away from you.
9 З ащото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и децата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.
For if ye return unto the LORD, your brethren and your children shall find mercy before those that lead them captive, so that they shall come again into this land, for the LORD your God is gracious and merciful and will not turn away his face from you if ye return unto him.
10 Т ака бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях.
So the posts passed from city to city through the land of Ephraim and Manasseh even unto Zebulun, but they laughed them to scorn and mocked them.
11 Н якои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Йерусалим.
Nevertheless, some men of Asher and Manasseh and of Zebulun humbled themselves and came to Jerusalem.
12 А и над Юдея беше Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господнето слово.
Also in Judah the hand of God was to give them one heart to do the commandment of the king and of the princes, according to the word of the LORD.
13 И в Йерусалим се събра много народ, за да честват празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.
¶ And many people assembled at Jerusalem to keep the feast of unleavened bread in the second month, a very great congregation.
14 Т е станаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим, премахнаха и всички кадилни жертвеници и ги хвърлиха в потока Кедрон.
And they arose and took away the altars that were in Jerusalem, and they also took away all the altars for incense and cast them into the brook Kidron.
15 Т огава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха и внесоха всеизгаряния в Господния дом.
Then they killed the passover on the fourteenth day of the second month, and the priests and the Levites sanctified themselves with shame and brought in the burnt offerings into the house of the LORD.
16 И застанаха на мястото си според чина си съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, като я вземаха от ръката на левитите.
And they put themselves in order according to the ordinance, according to the law of Moses, the man of God; the priests sprinkled the blood, which they received of the hands of the Levites.
17 З ащото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; затова левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета за всеки, който не беше чист, за да се осветят на Господа.
For there were yet many in the congregation that were not sanctified; therefore, the Levites had the charge of the killing of the passovers for each one that was not clean, to sanctify them unto the LORD.
18 П онеже голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не бяха се очистили, но ядоха Пасхата не според предписанието; защото Езекия се беше помолил за тях, като каза: Благий Господ да бъде милостив към всеки,
For a multitude of the people, even many of Ephraim and Manasseh, Issachar, and Zebulun, had not cleansed themselves, and they ate the passover not as it was written. But Hezekiah prayed for them, saying, The good LORD pardon each one
19 к ойто утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването, изискано за светилището.
that has prepared his heart to seek God, the LORD God of his fathers, even though he is not cleansed according to the purification of the sanctuary.
20 И Господ послуша Езекия и опрости народа.
And the LORD hearkened to Hezekiah and healed the people.
21 Т ака израелтяните, които се намираха в Йерусалим, честваха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.
¶ Thus, the sons of Israel that were present at Jerusalem kept the solemnity of unleavened bread seven days with great gladness, and the Levites and the priests praised the LORD, day by day, with instruments of strength unto the LORD.
22 Е зекия говорѝ насърчително на всички левити, които разбираха добре Господнята служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха мирни жертви и славословеха Господа, Бога на бащите си.
And Hezekiah spoke unto the heart of all the Levites that had good understanding to serve the LORD, and they ate the sacrifices of the feast for seven days, offering sacrifices of peace and giving thanks unto the LORD God of their fathers.
23 Т огава цялото общество се посъветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.
And the whole assembly took counsel to keep another seven days, and they kept another seven days with gladness.
24 З ащото Юдейският цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; а първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.
For Hezekiah, king of Judah, had given to the congregation a thousand bullocks and seven thousand sheep, and the princes gave to the congregation a thousand bullocks and ten thousand sheep, and a great number of priests sanctified themselves.
25 И всички събрани от Юдея се развеселиха със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израел, и чужденците, надошли от Израелавата земя, които живееха в Юдея.
And all the congregation of Judah, with the priests and the Levites, and all the congregation that came out of Israel, and the strangers that came out of the land of Israel, and that dwelt in Judah, rejoiced.
26 Т ака стана голямо веселие в Йерусалим; защото от времето на Израелевия цар Соломон, Давидовия син, не беше ставало такова нещо в Йерусалим.
So there was great joy in Jerusalem, for since the time of Solomon, the son of David, king of Israel there was not the like in Jerusalem.
27 С лед това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от Господа и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.
Then the priests, the Levites, arose and blessed the people, and their voice was heard, and their prayer came up to the dwelling place of his sanctuary, unto heaven.