1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

¶ The proverbs of Solomon, the son of David, king of Israel;

2 з аписани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

to know wisdom and chastening; to understand prudent words;

3 з а да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

to receive the chastening of prudence, justice, judgment, and equity;

4 з а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

to give prudence to the simple, and to the young men knowledge and council.

5 з а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

If the wise will hear them, doctrine shall increase, and the man of understanding shall acquire wise counsel:

6 з а да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

To understand a parable and the interpretation; the words of the wise and their enigmas.

7 С трахът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

¶ The fear of the LORD is the beginning of knowledge, but fools despise wisdom and chastening.

8 С ине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

My son, hearken unto the chastening of thy father, and forsake not the law of thy mother:

9 з ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

For they shall be an increase of grace unto thy head and protection about thy neck.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

¶ My son, if sinners entice thee, do not consent.

11 А ко кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

If they say, Come with us, let us lay in wait for blood; let us ambush the innocent without cause.

12 к акто адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

Let us swallow them up alive as Sheol and whole as those that go down into the pit;

13 щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

We shall find all kinds of riches, we shall fill our houses with spoil.

14 щ е хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

Cast in thy lot among us; let us all have one purse:

15 с ине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

My son, do not walk in the way with them; refrain thy foot from their path:

16 з ащото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

For their feet shall run to evil and make haste to shed blood.

17 З ащото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

Surely in vain the net is spread in the sight of any bird.

18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

And they lay in wait for their own blood; they ambush their own souls.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

So are the ways of every one that is greedy of gain which takes away the life of those who possess it.

20 П ревъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

¶ Wisdom cries without; she utters her voice in the streets:

21 в ика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

She cries in the chief place of concourse, in the entrance to the gates of the city she utters her words, saying,

22 Г лупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

How long, ye simple ones, will ye love simplicity? and the scorners delight in their scorning, and the fools hate knowledge?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

Return at my reproof; behold, I will pour out my spirit unto you, I will make known my words unto you.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

Because I have called and ye refused; I have stretched out my hand, and no one responded;

25 н о отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

for because ye have disregarded all my counsel and rejected my reproof:

26 т о и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

I also will laugh at your calamity; I will mock when your fear comes upon you;

27 к огато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

when what you have feared comes as destruction, and your calamity comes as a whirlwind; when tribulation and anguish come upon you.

28 т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

Then they shall call upon me, but I will not answer; they shall seek me early, but they shall not find me:

29 П онеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

Because they hated knowledge and did not choose the fear of the LORD:

30 н е приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

They rejected my counsel: they despised all my reproof.

31 з атова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

Therefore they shall eat of the fruit of their own way, and be filled with their own counsel.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

For the rest of the ignorant shall slay them, and the prosperity of fools shall destroy them.

33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

But whosoever hearkens unto me shall dwell safely and shall rest from the fear of evil.