1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,
以 色 列 王 大 卫 儿 子 所 罗 门 的 箴 言 :
2 з аписани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,
要 使 人 晓 得 智 慧 和 训 诲 , 分 辨 通 达 的 言 语 ,
3 з а да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,
使 人 处 事 领 受 智 慧 、 仁 义 、 公 平 、 正 直 的 训 诲 ,
4 з а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
使 愚 人 灵 明 , 使 少 年 人 有 知 识 和 谋 略 ,
5 з а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,
使 智 慧 人 听 见 , 增 长 学 问 , 使 聪 明 人 得 着 智 谋
6 з а да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.
使 人 明 白 箴 言 和 譬 喻 , 懂 得 智 慧 人 的 言 词 和 谜 语 。
7 С трахът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора
敬 畏 耶 和 华 是 知 识 的 开 端 ; 愚 妄 人 藐 视 智 慧 和 训 诲 。
8 С ине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,
我 儿 , 要 听 你 父 亲 的 训 诲 , 不 可 离 弃 你 母 亲 的 法 则 ( 或 译 : 指 教 ) ;
9 з ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.
因 为 这 要 作 你 头 上 的 华 冠 , 你 项 上 的 金 炼 。
10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!
我 儿 , 恶 人 若 引 诱 你 , 你 不 可 随 从 。
11 А ко кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,
他 们 若 说 : 你 与 我 们 同 去 , 我 们 要 埋 伏 流 人 之 血 , 要 蹲 伏 害 无 罪 之 人 ;
12 к акто адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,
我 们 好 像 阴 间 , 把 他 们 活 活 吞 下 ; 他 们 如 同 下 坑 的 人 , 被 我 们 囫 囵 吞 了 ;
13 щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,
我 们 必 得 各 样 宝 物 , 将 所 掳 来 的 , 装 满 房 屋 ;
14 щ е хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -
你 与 我 们 大 家 同 分 , 我 们 共 用 一 个 囊 袋 ;
15 с ине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,
我 儿 , 不 要 与 他 们 同 行 一 道 , 禁 止 你 脚 走 他 们 的 路 。
16 з ащото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.
因 为 , 他 们 的 脚 奔 跑 行 恶 ; 他 们 急 速 流 人 的 血 ,
17 З ащото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.
好 像 飞 鸟 , 网 罗 设 在 眼 前 仍 不 躲 避 。
18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.
这 些 人 埋 伏 , 是 为 自 流 己 血 ; 蹲 伏 , 是 为 自 害 己 命 。
19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта
凡 贪 恋 财 利 的 , 所 行 之 路 都 是 如 此 ; 这 贪 恋 之 心 乃 夺 去 得 财 者 之 命 。
20 П ревъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,
智 慧 在 街 市 上 呼 喊 , 在 宽 阔 处 发 声 ,
21 в ика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:
在 热 闹 街 头 喊 叫 , 在 城 门 口 , 在 城 中 发 出 言 语 ,
22 Г лупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?
说 : 你 们 愚 昧 人 喜 爱 愚 昧 , 亵 慢 人 喜 欢 亵 慢 , 愚 顽 人 恨 恶 知 识 , 要 到 几 时 呢 ?
23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.
你 们 当 因 我 的 责 备 回 转 ; 我 要 将 我 的 灵 浇 灌 你 们 , 将 我 的 话 指 示 你 们 。
24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,
我 呼 唤 , 你 们 不 肯 听 从 ; 我 伸 手 , 无 人 理 会 ;
25 н о отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -
反 轻 弃 我 一 切 的 劝 戒 , 不 肯 受 我 的 责 备 。
26 т о и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,
你 们 遭 灾 难 , 我 就 发 笑 ; 惊 恐 临 到 你 们 , 我 必 嗤 笑 。
27 к огато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,
惊 恐 临 到 你 们 , 好 像 狂 风 ; 灾 难 来 到 , 如 同 暴 风 ; 急 难 痛 苦 临 到 你 们 身 上 。
28 т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
那 时 , 你 们 必 呼 求 我 , 我 却 不 答 应 , 恳 切 地 寻 找 我 , 却 寻 不 见 。
29 П онеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,
因 为 , 你 们 恨 恶 知 识 , 不 喜 爱 敬 畏 耶 和 华 ,
30 н е приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,
不 听 我 的 劝 戒 , 藐 视 我 一 切 的 责 备 ,
31 з атова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.
所 以 必 吃 自 结 的 果 子 , 充 满 自 设 的 计 谋. 。
32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.
愚 昧 人 背 道 , 必 杀 己 身 ; 愚 顽 人 安 逸 , 必 害 己 命 。
33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.
惟 有 听 从 我 的 , 必 安 然 居 住 , 得 享 安 静 , 不 怕 灾 祸 。