1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

These are the wise sayings of Solomon, son of David, king of Israel:

2 з аписани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

They show you how to know wisdom and teaching, to find the words of understanding.

3 з а да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

They help you learn about the ways of wisdom and what is right and fair.

4 з а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

They give wisdom to the child-like, and much learning and wisdom to those who are young.

5 з а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

A wise man will hear and grow in learning. A man of understanding will become able

6 з а да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

to understand a saying and a picture-story, the words of the wise and what they mean.

7 С трахът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

The fear of the Lord is the beginning of much learning. Fools hate wisdom and teaching.

8 С ине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

Hear your father’s teaching, my son, and do not turn away from your mother’s teaching.

9 з ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

For they are a glory to your head and a chain of beauty around your neck.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

My son, if sinners try to lead you into sin, do not go with them.

11 А ко кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

If they say, “Come with us. Let us lie in wait to kill someone. Let us set a trap for those who are without blame.

12 к акто адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

Let us swallow them alive like death, as those who go down to the grave.

13 щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

We will find all kinds of things of great worth. We will fill our houses with the stolen riches.

14 щ е хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

Throw in your share with us. We will all have one money bag.”

15 с ине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

My son, do not walk in the way with them. Keep your feet from their path.

16 з ащото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

For their feet run to sin and hurry to kill.

17 З ащото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

Yes, the net is spread for nothing if the bird is watching.

18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

They set traps for their own lives and wait to die.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

Such are the ways of all who get things by hurting others. Their desire for stolen riches takes away their own lives.

20 П ревъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

Wisdom calls out in the street. She lifts her voice in the center of town.

21 в ика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

There she cries out in the noisy streets. At the open gates of the city she speaks:

22 Г лупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

“O foolish ones, how long will you love being foolish? How long will those who laugh at others be happy in their laughing? How long will fools hate much learning?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

Listen to my strong words! See, I will pour out my spirit on you. I will make my words known to you.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

I called but you would not listen. I put out my hand and no one gave it a thought.

25 н о отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

You did not listen when I told you what you should do, and you would not hear any of my strong words.

26 т о и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

So I will laugh at your trouble. I will laugh when you are afraid.

27 к огато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

Fear will come to you like a storm. Hard times will come like a strong wind. When trouble and suffering come upon you,

28 т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

then they will call on me, but I will not answer. They will look for me, but they will not find me.

29 П онеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

Because they hated much learning, and did not choose the fear of the Lord.

30 н е приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

They would not listen when I told them what they should do. They laughed at all my strong words.

31 з атова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

So they will eat the fruit of their own way, and be filled with their own plans.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

For the foolish will be killed by their turning away. The trust that fools put in themselves will destroy them.

33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

But he who listens to me will live free from danger, and he will rest easy from the fear of what is sinful.”