1 С лед това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

The Lord showed Himself to Abraham by the oak trees of Mamre, as he sat at the tent door in the heat of the day.

2 К ато повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза:

Abraham looked up and saw three men standing in front of him. When he saw them, he ran from the tent door to meet them. He put his face to the ground

3 Г осподарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

and said, “My lord, if I have found favor in your eyes, please do not pass by your servant.

4 Н ека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото.

Let us have a little water brought to wash your feet. Rest yourselves under the tree.

5 И аз ще донеса малко хляб, да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал.

And I will get a piece of bread so you may eat and get strength. After that you may go on your way, since you have come to your servant.” The men said, “Do as you have said.”

6 Т огава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

So Abraham ran into the tent to Sarah, and said, “Hurry and get three pails of fine flour, mix it well, and make bread.”

7 А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

Then Abraham ran to the cattle and took out a young and good calf. He gave it to the servant to make it ready in a hurry.

8 П осле взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

He took milk and cheese and the meat which he had made ready, and set it in front of them. He stood by them under the tree while they ate.

9 Т огава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е.

Then they said to him, “Where is your wife Sarah?” And he said, “There in the tent.”

10 И Господ каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

The Lord said, “I will be sure to return to you at this time next year. And your wife Sarah will have a son.” Sarah was listening at the tent door behind him.

11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

Now Abraham and Sarah were old. They had lived many years. The way of women had stopped for Sarah.

12 И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение, като и господарят ми е стар?

So Sarah laughed to herself, saying, “Will I have this joy after my husband and I have grown old?”

13 А Господ каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

Then the Lord said to Abraham, “Why did Sarah laugh and say, ‘How can I give birth to a child when I am so old?’

14 И ма ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син.

Is anything too hard for the Lord? I will return to you at this time next year, and Sarah will have a son.”

15 Т огава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя. Гибелта на Содом и Гомор

But Sarah said, “I did not laugh,” because she was afraid. And He said, “No, but you did laugh.” Abraham Cries Out for Sodom

16 К ато станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

Then the men got up from there and looked down toward Sodom. Abraham went with them to send them on their way.

17 И Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,

And the Lord said, “Should I hide from Abraham what I am about to do,

18 т ъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята?

since Abraham will become a great and powerful nation, because good will come to all the nations of the earth through him?

19 З ащото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.

For I have chosen him, so that he may teach his children and the sons of his house after him to keep the way of the Lord by doing what is right and fair. So the Lord may bring to Abraham what He has promised him.”

20 И Господ каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък,

Then the Lord said, “The cry against Sodom and Gomorrah is loud. Their sin is very bad.

21 щ е сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.

I will now go down and see if they have done as much wrong as the cry against them has told Me they have. And if not, I will know.”

22 Т огава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

Then the men turned away from there and went toward Sodom. But Abraham still stood before the Lord.

23 И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?

Abraham came near and said, “Will You destroy the good also, with the bad?

24 М оже да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него?

What if there are fifty good people within the city? Will You destroy the place and not save it because of the fifty good people in it?

25 Т и не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?

May You never do such a thing as to destroy the good with the bad! May the good never be punished like the bad! You would never do such a thing! Will not the Judge of all the earth do what is right?”

26 Г оспод каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.

So the Lord said, “If I find fifty good people in the city of Sodom, I will save the whole place because of them.”

27 А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

Abraham said, “Now see, I have taken upon myself to speak to the Lord, I who am only dust and ashes.

28 м оже би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.

What if five of the fifty good people are not so good. Will You destroy the whole city because of five?” The Lord said, “I will not destroy it if I find forty-five good people there.”

29 А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.

Abraham spoke to Him again and said, “What if only forty are found there?” The Lord said, “I will not destroy it if there are forty.”

30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

Then Abraham said, “O may the Lord not be angry, and I will speak. What if only thirty are found there?” The Lord said, “I will not do it if I find thirty there.”

31 А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

Abraham said, “Now see, I have taken upon myself to speak to the Lord. What if twenty are found there?” The Lord said, “I will not destroy it because of the twenty.”

32 Т огава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.

Then Abraham said, “O may the Lord not be angry. And I may speak once more. What if ten are found there?” The Lord said, “I will not destroy it because of the ten.”

33 С лед като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

Then the Lord went on His way when He finished speaking with Abraham, and Abraham returned to his place.