1 К ак седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!

How empty is the city that was once full of people! She was once great among the nations. But now she has become like a woman whose husband has died. She who was once a queen among the cities has become a servant made to work.

2 Н епрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ; между всичките ѝ любовници няма кой да я утешава; всичките ѝ приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.

She cries hard in the night, with tears on her face. She has no one to comfort her among all her lovers. All her friends have not been faithful to her. They have turned against her.

3 Ю да отиде в плен от притеснение и тежко робуване; живее между езичниците, не намира покой; всичките му гонители го стигнаха сред теснините му.

Judah has been taken away to a strange land where she suffers much and is made to work hard as a servant. She lives among the nations, but has no rest. All those who went after her have taken her in her trouble.

4 Т ъжат сионските пътници, защото никой не идва на определените празници; всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

The roads of Zion are filled with sorrow, because no one comes to the special suppers. All her gates are laid waste. Her religious leaders are crying in sorrow. Her pure young women are troubled, and she herself is in bitter suffering.

5 П ротивниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват; защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; младенците му отидоха в плен пред противника.

Those who hate her have power over her, and all goes well for them. For the Lord has made her suffer for her many sins. Her children have been taken away in front of those who hate her.

6 И от сионовата дъщеря се изгуби цялото ѝ великолепие; първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище и стават безсилни пред гонещия ги.

The people of Zion have lost all her great power. Her princes are like deer that find no field where they can eat. They are weak as they run away from those who are after them.

7 В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни всичките желани неща, които имаше от древни времена. Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага, противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

In the days of her trouble and when she had no home, Jerusalem remembers all the things of much worth that were hers in days long ago, when her people fell into the hands of those who hated her. No one helped her. Those who hated her saw her and made fun of her when she was destroyed.

8 Т ежко съгреши йерусалимската дъщеря, затова бе отстранена като нещо нечисто; всички, които я бяха почитали, я презряха, защото видяха голотата ѝ; а тя въздиша и обръща гърба си.

Jerusalem sinned very much, so she is unclean. All who honored her hate her, because they have seen her put to shame. Even she herself cries in sorrow and turns away.

9 Н ечистотата ѝ беше в полите ѝ; не беше помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.

She was unclean in her clothing. She did not think about her future. She came to nothing. She had no one to comfort her. “O Lord, see my suffering, for those who hate me have won!”

10 П ротивникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща; защото тя видя, че в светилището ѝ влязоха езичниците, за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

Those who hate her have laid their hands on all her things of much worth. For she has seen the nations go into her holy place, those whom You said must not gather with Your people.

11 Ц елият ѝ народ въздиша и иска хляб; дадоха желаните си неща за храна, за да се възобнови животът им; виж, Господи, и погледни; защото се унижих.

All her people cry inside themselves as they look for bread. They have traded their things of much worth for food to have strength. “Look and see, O Lord, for I am hated.

12 Н ехаете ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте - има ли страдание като страданието, което се стовари върху мене, която Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

Is it nothing to all you who pass this way? Look and see if there is any sorrow like my sorrow given me, which the Lord put on me in the day of His burning anger.

13 О тгоре Той прати огън в костите ми, който ги облада; простря примка за краката ми; върна ме назад; направи ме пуста и слаба цял ден.

He sent fire from on high into my bones. He has spread a net for my feet and has turned me back. He has left me destroyed, and weak all day long.

14 Н ечестията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да стоя.

The weight of my sins is put upon me. He tied them together and put them upon my neck. He has taken away my strength. The Lord has given me over to those I cannot stand against.

15 Г оспод презря всички силни мъже сред мене; свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

The Lord has turned away from all my strong soldiers. He has sent an army against me to crush my young men. The Lord has crushed the pure daughters of Judah like grapes are crushed to make wine.

16 З атова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.

This is why I cry. Tears flow from my eyes, because a comforter is far from me who would give strength to my soul. My children are destroyed, because those who hate me have won.”

17 С ион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници; Йерусалим стана между тях като нещо нечисто.

Zion has put out her hands, but there is no one to comfort her. The Lord has spoken against Jacob, that his neighbors should fight against him. Jerusalem has become unclean to them.

18 П раведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; слушайте, моля, всички племена и вижте скръбта ми; девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

“The Lord is right and good, yet I have not wanted to obey His Word. Listen now, all you people, and see my suffering. My pure young women and young men have been taken away to a strange land.

19 П овиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

I called to my lovers, but they were not faithful to me. My religious leaders and leaders of the people died in the city, while they looked for food to get their strength back.

20 В иж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее.

See how I suffer, O Lord. My spirit is very troubled. My heart has no rest within me, for I have not obeyed. The sword kills in the street. In the house there is only death.

21 Ч уха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; обаче Ти ще доведеш провъзгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

They have heard how I cry in sorrow. There is no one to comfort me. All those who hate me have heard of my trouble. They are glad for what You did. Bring the day that You have told us about, and let them become like me.

22 Н ека дойде пред Тебе цялото им нечестие и постъпѝ с тях, както постъпи с мене поради всичките ми престъпления; защото много са въздишките ми и сърцето ми чезне.

Let their sin come before You, and do to them what You have done to me because of all my sin. My cries are many, and my heart is weak.”