1 Т огава Давид си каза: Най-накрая ще загина един ден от Сауловата ръка. Няма нищо по-добро за мен от това да избягам по-бързо във филистимската земя. Тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всичките предели на Израел; така ще се отърва от ръката му.

David said to himself, “Some day Saul will kill me. There is nothing better for me than to run to the land of the Philistines. Then Saul will become tired of looking for me any more in the land of Israel. And I will get away from him.”

2 З атова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син.

So David got up and crossed over with his 600 men to Achish the son of Maoch, king of Gath.

3 И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си. Давид беше с двете си жени - езраелката Ахиноам и кармилката Авигея, бившата Навалова жена.

David lived with Achish at Gath, he and his men. Each man had those of his family with him. David had with him his two wives, Ahinoam of Jezreel, and Abigail of Carmel, who had been Nabal’s wife.

4 К огато известиха на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси повече.

When Saul was told that David had run to Gath, he looked for him no more.

5 А Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се отреди място в някой от градовете в полето, за да живея там. Защо да живее слугата ти при тебе в царския град?

Then David said to Achish, “If I have found favor in your eyes, let me be given a place in one of the country towns, that I may live there. For why should your servant live with you in the city of the king?”

6 И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.

So Achish gave him the town of Ziklag that day. Ziklag has belonged to the kings of Judah to this day.

7 А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, беше една година и четири месеца.

David lived in the country of the Philistines for a year and four months.

8 Д авид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те отдавна бяха жители на земята), до Сур и дори до Египетската земя.

Now David and his men went up to fight the Geshurites, the Girzites and the Amalekites. For they had been living in the land a long time, as you come to Shur, even as far as the land of Egypt.

9 Д авид опустошаваше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена. Грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи, и като се връщаше, отиваше при Анхус.

David destroyed the land and did not leave a man or a woman alive. He took away the sheep, the cattle, the donkeys, the camels, and the clothing. Then he returned and came to Achish.

10 А Анхус питаше Давид: Къде нападнахте днес? Давид отговаряше: Южната част на Юда и южната земя на кенейците.

Achish said, “Where have you gone to battle today?” And David said, “Against the Negev of Judah, the Negev of the Jerahmeelites, and the Negev of the Kenites.”

11 Д авид не оставяше жив нито мъж, нито жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си казваше: Да не би да ни наклеветят, като кажат: Така направи Давид и такъв е бил обичаят му през цялото време, откакто е живял във филистимската земя.

David did not leave a man or woman alive to bring news to Gath, thinking, “They might tell about us. They might say, ‘This is what David has done all the time he has lived in the country of the Philistines.’”

12 А Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израел; затова ще ми бъде слуга завинаги.

And Achish believed David, saying, “He has made the people of Israel hate him. So he will become my servant forever.”