1 С лед смъртта на Исус израелтяните се допитаха до Господа: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците?

After the death of Joshua, the people of Israel asked the Lord, “Who will be first to go up and fight against the Canaanites for us?”

2 Г оспод каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му.

The Lord said, “Judah will go up. See, I have given the land into his hand.”

3 Т огава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него.

Then Judah said to his brother Simeon, “Come with me into the land which is given to me. Let us fight against the Canaanites together. Then I will go with you into the land which is given to you.” So Simeon went with him.

4 И така, Юда отиде на бой; Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек.

Judah went up, and the Lord gave the Canaanites and the Perizzites into their hands. They killed 10, 000 men at Bezek.

5 И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

They found Adoni-bezek in Bezek and fought against him, and they won the war against the Canaanites and the Perizzites.

6 А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.

Adoni-bezek tried to run away, but they went after him and caught him. They cut off his thumbs and big toes.

7 А донивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря.

Adoni-bezek said, “Seventy kings with their thumbs and big toes cut off had to gather their food under my table. Now God has paid me for what I have done.” So they brought him to Jerusalem and there he died.

8 Ю довите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града.

Then the men of Judah fought against Jerusalem and took it. They destroyed it with the sword and set the city on fire.

9 С лед това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела.

After this the men of Judah went down to fight against the Canaanites living in the hill country, in the Negev and in the plains.

10 Ю да отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай;

Judah went against the Canaanites who lived in Hebron. (The name of Hebron was Kiriath-arba before.) They won the war against Sheshai and Ahiman and Talmai.

11 и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер).

From there Judah went against the people of Debir. (The name of Debir was Kiriath-sepher before.)

12 Х алев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.

Caleb said, “I will give my daughter Achsah as a wife to the one who fights against Kiriath-sepher and takes it.”

13 П ревзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

Othniel the son of Kenaz, Caleb’s younger brother, took the city. So Caleb gave him his daughter Achsah for a wife.

14 И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев ѝ каза: Какво ти е?

When she came to Othniel, she talked him into asking her father for a field. As she came down from her donkey, Caleb said to her, “What do you want?”

15 А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните и долните извори.

She said to him, “Give me a special gift. You have given me the land of the Negev. Give me the wells of water also.” So Caleb gave her the wells in the high land and in the valley.

16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители.

The children of the Kenite, Moses’ father-in-law, went with the people of Judah from Jericho to the desert of Judah south of Arad. They went and lived with the people.

17 Т огава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма.

Then Judah went with his brother Simeon. They killed the Canaanites living in Zephath and destroyed the whole city. The name of the city was called Hormah.

18 Ю да завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

Judah took Gaza with its land, Ashkelon with its land, and Ekron with its land.

19 Г оспод беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

The Lord was with Judah. They took the hill country for their own. They could not drive out the people living in the valley, because they had iron war-wagons.

20 И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими.

They gave Hebron to Caleb, as Moses had promised, and he drove out the three sons of Anak.

21 А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес.

But the people of Benjamin did not drive out the Jebusites who lived in Jerusalem. So the Jebusites have lived with the people of Benjamin in Jerusalem to this day.

22 С ъщо и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

The men of the family of Joseph went up against Bethel. And the Lord was with them.

23 Й осифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз).

Those of the family of Joseph spied out Bethel. (The name of the city was Luz before.)

24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме.

The men who were spying out Bethel saw a man coming out of the city. They said to him, “Show us the way into the city, and we will be kind to you.”

25 Т ой им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

So he showed them the way into the city. They destroyed the city with the sword. But they let the man and all his family go free.

26 И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.

The man went into the land of the Hittites. He built a city there and gave it the name of Luz. That is its name to this day. Some of the People Were Not Driven Out of the Land

27 М анасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя.

But the men of Manasseh did not take for their own Bethshean and its towns or Taanach and its towns. They did not drive out the people of Dor and its towns, or of Ibleam and its towns, or of Megiddo and its towns. So the Canaanites stayed in that land.

28 А Израел, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.

When Israel became strong, they made the Canaanites work for them. But they did not drive all of them out.

29 Н ито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях.

Ephraim did not drive out the Canaanites who were living in Gezer. So the Canaanites lived in Gezer among them.

30 З авулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

Zebulun did not drive out the people of Kitron or the people of Nahalol. So the Canaanites lived among them and were made to work.

31 А сир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

Asher did not drive out the people of Acco, or the people of Sidon, Ahlab, Achzib, Helbah, Aphik, or Rehob.

32 а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

So the Asherites lived among the Canaanites, the people of the land. For they did not drive them out.

33 Н ефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък.

Naphtali did not drive out the people of Beth-shemesh or the people of Beth-anath. But they lived among the Canaanites, the people of the land. The people of Beth-shemesh and Beth-anath were made to work for them.

34 И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;

The Amorites drove the people of Dan into the hill country. They did not let them come down to the valley.

35 н о аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък.

The Amorites would not leave Mount Heres, Aijalon or Shaalbim. But when the family of Joseph became strong, they made the Amorites work for them.

36 А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре.

The land of the Amorites was from the hill-side of Akrabbim, up from Sela.