1 Д умите на Массовия цар Лемуил, на които го поучи майка му:

The words of Lemuel king of Massa, which his mother taught him:

2 К акво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? И какво, сине на моите оброци?

What, my son? What, son who came from within me? What, son of my promises?

3 Н е давай силата си на жените, нито пътищата си - на тези, които погубват царете.

Do not give your strength to women, or your ways to that which destroys kings.

4 Н е е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие?

It is not for kings, O Lemuel, it is not for kings to drink wine, or for rulers to desire strong drink.

5 Д а не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните.

Or they might drink and forget the law, and go against the rights of all who are suffering.

6 Д авайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино - на огорчения духом,

Give strong drink to him who is about to die, and wine to him whose life is full of trouble.

7 з а да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.

Let him drink and forget how poor he is, and remember his trouble no more.

8 О тваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват;

Open your mouth for those who cannot speak, and for the rights of those who are left without help.

9 о тваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. Възхвала на добродетелната жена

Open your mouth. Be right and fair in what you decide. Stand up for the rights of those who are suffering and in need.

10 К ой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

Who can find a good wife? For she is worth far more than rubies that make one rich.

11 С ърцето на мъжа ѝ уповава на нея; и няма да му липсва печалба.

The heart of her husband trusts in her, and he will never stop getting good things.

12 Т я ще му донася добро, а не зло, през всички дни на живота си.

She does him good and not bad all the days of her life.

13 Т ърси вълна и лен и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.

She looks for wool and flax, and works with willing hands.

14 Т я е като търговските кораби - донася храната си отдалеч.

She is like ships that trade. She brings her food from far away.

15 П ри това става, докато е още тъмно, и дава храна на дома си, и определената работа - на слугините си.

She rises while it is still night and makes food for all those in her house. She gives work for the young women to do.

16 Р азглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.

She gives careful thought to a field and buys it. She plants grape-vines from what she has earned.

17 О пасва кръста си със сила и укрепва мишците си.

She makes herself ready with strength, and makes her arms strong.

18 К ато схваща, че търгуването ѝ е полезно, светилникът ѝ не угасва през нощта.

She sees that what she has earned is good. Her lamp does not go out at night.

19 С лага ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката.

She puts her hands to the wheel to make cloth.

20 О тваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.

She opens her hand to the poor, and holds out her hands to those in need.

21 Н е се бои от снега за дома си; защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.

She is not afraid of the snow for those in her house, for all of them are dressed in red.

22 П рави си завивки от дамаска; облеклото ѝ е от висон и морав плат.

She makes coverings for herself. Her clothes are linen cloth and purple.

23 М ъжът ѝ е известен в портите, когато седи между местните старейшини.

Her husband is known in the gates, when he sits among the leaders of the land.

24 Т я тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците;

She makes linen clothes and sells them. She brings belts to those who trade.

25 с ила и достолепие са облеклото ѝ; и тя гледа весело към бъдещето.

Her clothes are strength and honor. She is full of joy about the future.

26 О тваря устата си с мъдрост и законът на езика ѝ е благ.

She opens her mouth with wisdom. The teaching of kindness is on her tongue.

27 Д обре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде.

She looks well to the ways of those in her house, and does not eat the bread of doing nothing.

28 С иновете ѝ стават и я облажават; и мъжът ѝ я хвали, като казва:

Her children rise up and honor her. Her husband does also, and he praises her, saying:

29 М ного дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките.

“Many daughters have done well, but you have done better than all of them.”

30 П релестта е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

Pleasing ways lie and beauty comes to nothing, but a woman who fears the Lord will be praised.

31 Д айте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите.

Give her the fruit of her hands, and let her works praise her in the gates.