1 С лед това израелтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Йордан, срещу Йерихон.

Then the people of Israel traveled on and set up their tents in the plains of Moab on the other side of the Jordan beside Jericho.

2 А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израел стори на аморейците.

Now Balak the son of Zippor saw all that Israel had done to the Amorites.

3 И Моав се уплаши много от народа, защото беше многочислен; и Моав се безпокоеше поради израелтяните.

So Moab was filled with much fear because of the people, for they were many. Moab was very afraid of the people of Israel.

4 М оав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо опасва полската трева. И Валак, Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

And Moab said to the leaders of Midian, “Now these people will take away everything around us like the bull eats up the grass of the field.” Balak the son of Zippor was king of Moab at that time.

5 и зпрати посланици до Валаам, Веоровия син, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на онези, които му бяха народ, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен.

So he sent men to Balaam the son of Beor, at Pethor, which is near the River in the land of the children of his people. They said to him, “See, a people came out of Egypt. See, they cover the land, and they are living beside me.

6 И така, ела сега, моля ти се, прокълни ми този народ, защото са по-силни от мене, дано бих могъл да ги преодолея, за да ги поразим и да мога да ги изпъдя от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.

Now come, I beg you. Curse this people for me, because they are too strong for me. Then I may be able to win the battle against them and send them out of the land. For I know that good will come to the one you pray for, and trouble will come to the one you curse.”

7 И така, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение в ръце за врачуването; и като дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи.

So the leaders of Moab and the leaders of Midian left with the pay in their hand for the one who tells what will happen in the future. When they came to Balaam, they told him Balak’s words.

8 А той им отговори: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така, моавските първенци останаха у Валаам.

Balaam said to them, “Stay here tonight. I will bring word to you as the Lord may speak to me.” So the leaders of Moab stayed with Balaam.

9 И Бог дойде при Валаам и каза: Какви са тези хора при теб?

Then God came to Balaam and said, “Who are these men with you?”

10 А Валаам отвърна на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:

Balaam said to God, “Balak the son of Zippor, king of Moab, has sent word to me, saying,

11 Е то, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега, прокълни ми го, дали бих могъл да се бия с него и да го изпъдя.

‘See, the people who came out of Egypt cover the land. Now come, curse them for me. Then I may be able to fight against them and send them away.’”

12 А Бог нареди на Валаам: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш народа, защото е благословен.

God said to Balaam, “Do not go with them. Do not curse the people, for I have decided that good would come to them.”

13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

So Balaam got up in the morning and said to Balak’s leaders, “Return to your land. For the Lord will not let me go with you.”

14 Т огава моавските първенци станаха и дойдоха при Валак, и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.

So the leaders of Moab got up and went to Balak, and said, “Balaam would not come with us.”

15 А Валак пак изпрати първенци, повече и по-почтени от онези.

Balak sent leaders again, more than were sent before, and men who were more important.

16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да не те спре да дойдеш до мене;

They came to Balaam and said to him, “Balak the son of Zippor says, ‘I beg you, let nothing keep you from coming to me.

17 з ащото ще те въздигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал; и така, ела, моля, прокълни ми този народ.

I will give you much honor. I will do whatever you tell me. I beg you to come and curse these people for me.’”

18 А Валаам отговори на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече.

Balaam answered and said to Balak’s men, “Balak could give me his house full of silver and gold. But I could not do anything, small or big, against the Word of the Lord my God.

19 З атова, моля, пренощувайте и вие тук, за да се науча какво ще ми каже Господ.

Now I ask you to stay here tonight. I will find out what else the Lord will say to me.”

20 Б ог дойде при Валаам през нощта и му каза: Ако дойдат човеците да те повикат, стани, иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш.

God came to Balaam at night and said to him, “If the men have come to call you, get up and go with them. But do only what I tell you.” Balaam’s Donkey and the Angel

21 З атова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и отиде с моавските първенци.

So Balaam got up in the morning and got his donkey ready, and went with the leaders of Moab.

22 Н о Божият гняв пламна затова, че отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаам, за да му се възпротиви (а той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него).

But God was angry because he was going. The angel of the Lord stood in the way against him. Balaam was sitting on his donkey, and his two servants were with him.

23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

When the donkey saw the angel of the Lord standing in the way with his sword in his hand, the donkey turned off the road and went into the field. But Balaam hit the donkey to turn her on the road again.

24 Т огава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, където имаше прегради отсам и оттам край пътя.

Then the angel of the Lord stood in a narrow path in the grape-field, with a wall on each side.

25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовия крак до зида; и той я удари пак.

The donkey saw the angel of the Lord. So she pushed herself against the wall and crushed Balaam’s foot against it, so he hit her again.

26 П осле ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие нито надясно, нито наляво.

Then the angel of the Lord went farther. He stood in a narrow place where there was no way to turn to the right or the left.

27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаам; а Валаам се разлюти и я удари с тоягата си.

When the donkey saw the angel of the Lord, she lay down under Balaam. So Balaam was angry and hit the donkey with his stick.

28 Т огава Господ отвори устата на ослицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти направила, че ме биеш вече три пъти?

And the Lord opened the mouth of the donkey, and she said to Balaam, “What have I done to you? Why have you hit me these three times?”

29 А Валаам отвърна на ослицата: Защото се подигра с мен. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те заклал!

Balaam said to the donkey, “Because you have made a fool of me! If there had been a sword in my hand, I would have killed you by now!”

30 О слицата попита Валаам: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той отговори: Не.

The donkey said to Balaam, “Am I not your donkey on which you have traveled all your life to this day? Have I ever done this to you before?” And Balaam said, “No.”

31 Т огава Господ отвори очите на Валаам и той видя ангела Господен, който стоеше на пътя с гол меч в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

Then the Lord opened Balaam’s eyes, and he saw the angel of the Lord standing in the way with his sword in his hand. And he bowed to the ground.

32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мен;

The angel of the Lord said to him, “Why have you hit your donkey these three times? See, I have come out against you, because your way was against me.

33 о слицата ме видя и се отби от мен, ето, три пъти; ако не беше се отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

But the donkey saw me and turned from me these three times. If she had not turned from me, for sure I would have killed you, and let her live.”

34 Т огава Валаам каза на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мен; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

Balaam said to the angel of the Lord, “I have sinned. For I did not know that you were standing in the way against me. But now, if it does not please you, I will turn back.”

35 А ангелът Господен каза на Валаам: Иди с хората; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И така, Валаам отиде с Валаковите първенци.

The angel of the Lord said to Balaam, “Go with the men. But speak only what I tell you.” So Balaam went with the leaders of Balak.

36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен там, където Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

Balak heard that Balaam was coming. He went out to meet him at the city of Moab, on the Arnon, at the far side of the country.

37 Т огава Валак каза на Валаам: Не пратих ли до теб усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

Balak said to Balaam, “Did I not send men to tell you to come? Why did you not come to me? Am I not able to honor you?”

38 А Валаам отвърна на Валак: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума сложи Бог в устата ми, нея ще говоря.

Balaam said to Balak, “See, I have come to you! Am I able to speak anything at all? The Word that God puts in my mouth is what I must speak.”

39 И Валаам отиде с Валак и пристигнаха в Кириатузот.

Then Balaam went with Balak, and they came to Kiriathhuzoth.

40 В алак пожертва говеда и овце и изпрати от тях и на Валаам, и на първенците, които бяха с него. Валаам изрича благословения и пророчества за Израел

Balak killed bulls and sheep on the altar in worship, and sent some to Balaam and the leaders who were with him.

41 А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на високите Ваалови места, откъдето той видя народа до крайната му част.

The next morning Balak took Balaam and brought him up to the high places of Baal. From there he saw part of the people of Israel.