1 И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя и сега са в Гесенската земя.

Then Joseph went to Pharaoh and said, “My father and my brothers and their flocks and cattle and all they own have come from the land of Canaan. See, they are in the land of Goshen.”

2 И взе петима от братята си и ги представи на фараона.

He took five men from among his brothers, and brought them to Pharaoh.

3 А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари.

Then Pharaoh said to his brothers, “What is your work?” So they said to Pharaoh, “Your servants are shepherds, both we and our fathers.”

4 К азаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя.

They said to Pharaoh, “We have come to live in the land, for there is no field with food for our flocks. The time without food is hard in the land of Canaan. So now we ask of you, let your servants live in the land of Goshen.”

5 И фараонът говори на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб;

Then Pharaoh said to Joseph, “Your father and your brothers have come to you.

6 Е гипетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

The land of Egypt is in front of you. Have your father and your brothers live in the best of the land. Let them live in the land of Goshen. And if you know any able men among them, put my cattle in their care.”

7 С лед това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона.

Then Joseph brought his father Jacob to Pharaoh. Jacob prayed that good would come to Pharaoh.

8 Ф араонът каза на Яков: Колко е числото на годините на живота ти?

And Pharaoh said to Jacob, “How old are you?”

9 А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.

Jacob answered Pharaoh, “I have traveled on this earth for 130 years. The years of my life have been few and full of sorrow, and less than the years that my fathers lived.”

10 И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие.

Then Jacob prayed that good would come to Pharaoh, and went away from him.

11 Т огава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът.

So Joseph made a place for his father and his brothers. He gave them a part of the land of Egypt, in the best of the land, in the land of Rameses, as Pharaoh had told him.

12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им.

Joseph gave food to his father and his brothers and all his father’s family, for the needs of their children. No Food Anywhere but in Egypt

13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът, дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяха от глада.

Now there was no food in the land for the time without food was very hard. So the people in the land of both Egypt and Canaan became weak because of hunger.

14 Й осиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом.

So Joseph gathered all the money that was found in Egypt and Canaan for the grain they bought. And Joseph brought the money into Pharaoh’s house.

15 И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни ?

When the money was gone from the lands of Egypt and Canaan, all the Egyptians came to Joseph and said, “Give us food! Why should we die in front of you? For we have no more money.”

16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

Then Joseph said, “Give your cattle. I will give you food in trade for your cattle, because your money is gone.”

17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък.

So they brought their animals to Joseph. And Joseph gave them food in trade for the horses and flocks and cattle and donkeys. He fed them that year in trade for their animals.

18 С лед като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

When that year ended, they came to him the next year. They said, “We will not hide from my lord that our money is all gone. And the cattle belong to my lord. There is nothing left for our lord except our bodies and our lands.

19 З ащо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее ? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята.

Why should we die in front of you and our lands be wasted? Buy us and our land in trade for food. We and our land will work for Pharaoh. Give us seed, so that we may live and not die, and so the land will not be wasted.”

20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова.

So Joseph bought all the land of Egypt for Pharaoh. For every Egyptian sold his field, because the time without food was hard for them. So the land became Pharaoh’s.

21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели.

He had the people move to the cities from one end of Egypt to the other, to work for Pharaoh.

22 С амо земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си.

Only the land of the religious leaders he did not buy. For the religious leaders received money from Pharaoh. They lived on the money Pharaoh gave them. So they did not sell their land.

23 Т огава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята.

Then Joseph said to the people, “See, today I have bought you and your land for Pharaoh. Now here is seed for you to plant in the fields.

24 З атова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви.

At gathering time, you must give a fifth part to Pharaoh. Keep the rest to have seeds for the field, and to feed yourselves and your children and those of your houses.”

25 А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона.

So they said, “You have saved our lives! Let us find favor in the eyes of my lord. We will be Pharaoh’s servants.”

26 И Йосиф направи това закон в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова. Последното желание на Яков

Joseph made it a law in the land of Egypt that Pharaoh should have the fifth part. It is a law to this day. Only the land of the religious leaders did not become Pharaoh’s. Jacob’s Last Wish

27 И така, Израел се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха.

Now Israel lived in the land of Egypt, in Goshen. They became richer there, and had children, and grew to a very large number.

28 Я ков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.

Jacob lived in the land of Egypt seventeen years. So Jacob had lived 147 years in all.

29 А като наближи времето, когато Израел трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност - да не ме погребеш в Египет,

When the time came for Israel to die, he called his son Joseph. He said to him, “If I have found favor in your eyes, give me your promise to be kind and faithful to me. I ask of you, do not bury me in Egypt.

30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал.

But let me lie down with my fathers. Carry me out of Egypt and bury me where they are buried.” And Joseph said, “I will do as you have said.”

31 П осле Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израел се поклони върху възглавницата на леглото.

Jacob said, “Promise me.” So Joseph gave him his promise. Then Israel bowed in worship at the head of the bed.