1 В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:

That day Deborah and Barak the son of Abinoam sang this song:

2 З атова, че в Израел водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа.

“The leaders led in Israel. The people were willing to help them. For this we give thanks to the Lord!

3 Ч уйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израелевия Бог, ще пея хвала.

Hear, O kings! Listen, O rulers! I will sing to the Lord. I will sing praise to the Lord, the God of Israel.

4 Г осподи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.

Lord, You went out from Seir. You walked from the field of Edom. And the earth shook. Water fell from the heavens. Yes, water fell from the clouds.

5 П ланините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай - от присъствието на Господа, Израелевия Бог.

The mountains shook before the Lord. Mount Sinai shook before the Lord, the God of Israel.

6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.

“In the days of Shamgar the son of Anath, in the days of Jael, the wide roads were empty. Travelers walked on the side roads.

7 П рестанаха управниците в Израел; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израел.

Country towns were empty. They were no more in Israel, until I, Deborah, came. I came as a mother in Israel.

8 И збраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израел?

New gods were chosen. Then war was in the gates. No battle-covering or sword was seen among 40, 000 in Israel.

9 С ърцето ми е към началниците на Израел, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

My heart is with the leaders of Israel, who were willing to help among the people. Thanks be to the Lord!

10 В ие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!

Tell of it, you who ride on white donkeys and you who sit on rich floor coverings. Tell of it, you who travel on the road.

11 Д алеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израел. Тогава народът Господен слезе при портите.

They will tell of the right and good acts of the Lord at the sound of music beside the wells of water. They will tell of His right and good acts toward His towns people in Israel. Then the people of the Lord went down to the gates.

12 С ъбуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!

“Awake, awake, Deborah! Awake, awake, sing a song! Get up, Barak! Lead away the people you took in war, O son of Abinoam.

13 Т огава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните.

Those who were left came down to the rulers. The people of the Lord came down to me as soldiers.

14 К оито са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон - онези, които държат жезъл на повелител.

The children of Amalek came down from Ephraim. They followed you, Benjamin, with your people. Leaders came down from Machir. Leaders came from Zebulun.

15 И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.

The rulers of Issachar came with Deborah. Issachar was faithful to Barak. They ran behind him into the valley. There was much thinking done among the families of Reuben.

16 З ащо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.

Why did you sit among the sheep, to hear the horns blow for the flocks? There was much thought among the families of Reuben.

17 Г алаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.

Gilead stayed on the other side of the Jordan. Why did Dan stay in ships? Asher sat beside the sea. He stayed by its rivers.

18 З авулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим - по опасните места на полето.

Zebulun is a people who put their lives in danger even to death. Naphtali did this also, on the high places of the field.

19 Д ойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.

“The kings came and fought. The kings of Canaan fought at Taanach near the waters of Megiddo. They did not get any silver.

20 О т небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

The stars fought from heaven. From their paths they fought against Sisera.

21 Р еката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.

The fast river of Kishon took them away, the rushing river, the river Kishon. O my soul, walk on with strength.

22 Т огава се счупиха конските копита от стремителното тичане - стремителното тичане на силните им.

The beating of the feet of horses was loud, because the strong horses went fast.

23 К ълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.

’Curse Meroz,’ said the angel of the Lord. ‘Curse its people, because they did not come to the help of the Lord. They did not help the Lord against the powerful soldiers.’

24 Б лагословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.

“The most respected of women is Jael, the wife of Heber the Kenite. She is the most respected of women in the tent.

25 В ода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.

Sisera asked for water and she gave him milk. She brought him milk in a fine pot.

26 Р ъката си протегна към кола и десницата си - към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.

She put out her hand to the big tent nail. And she put out her right hand for the servant’s heavy object. Then she hit Sisera. She crushed his head. She broke and cut through the side of his head.

27 В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.

He went down. He fell and lay without moving at her feet. He fell dead where he went down.

28 С исаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

“The mother of Sisera looked out of the window. She looked through the window and cried in sorrow, ‘Why is his war-wagon so long in coming? Why do the steps of his horses wait?’

29 М ъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:

Her wise ladies answered her. But she asked herself again and again,

30 Н е са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.

’Are they not finding and dividing the riches? Is there not a girl or two for every man? Is there not colored cloth for Sisera to take? Is there not colored cloth with beautiful sewing on it? Are there not two pieces of colored cloth with beautiful sewing on them for the neck of the one who takes them?’

31 Т ака да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.

So let all those who hate You die, O Lord. But let those who love Him be like the sun as he rises in his power.” And the land had peace for forty years.