1 В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:
Then Deborah and Barak the son of Abinoam sang on that day, saying:
2 З атова, че в Израел водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа.
“When leaders lead in Israel, When the people willingly offer themselves, Bless the Lord!
3 Ч уйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израелевия Бог, ще пея хвала.
“Hear, O kings! Give ear, O princes! I, even I, will sing to the Lord; I will sing praise to the Lord God of Israel.
4 Г осподи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.
“ Lord, when You went out from Seir, When You marched from the field of Edom, The earth trembled and the heavens poured, The clouds also poured water;
5 П ланините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай - от присъствието на Господа, Израелевия Бог.
The mountains gushed before the Lord, This Sinai, before the Lord God of Israel.
6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.
“In the days of Shamgar, son of Anath, In the days of Jael, The highways were deserted, And the travelers walked along the byways.
7 П рестанаха управниците в Израел; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израел.
Village life ceased, it ceased in Israel, Until I, Deborah, arose, Arose a mother in Israel.
8 И збраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израел?
They chose new gods; Then there was war in the gates; Not a shield or spear was seen among forty thousand in Israel.
9 С ърцето ми е към началниците на Израел, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!
My heart is with the rulers of Israel Who offered themselves willingly with the people. Bless the Lord!
10 В ие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!
“Speak, you who ride on white donkeys, Who sit in judges’ attire, And who walk along the road.
11 Д алеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израел. Тогава народът Господен слезе при портите.
Far from the noise of the archers, among the watering places, There they shall recount the righteous acts of the Lord, The righteous acts for His villagers in Israel; Then the people of the Lord shall go down to the gates.
12 С ъбуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!
“Awake, awake, Deborah! Awake, awake, sing a song! Arise, Barak, and lead your captives away, O son of Abinoam!
13 Т огава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните.
“Then the survivors came down, the people against the nobles; The Lord came down for me against the mighty.
14 К оито са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон - онези, които държат жезъл на повелител.
From Ephraim were those whose roots were in Amalek. After you, Benjamin, with your peoples, From Machir rulers came down, And from Zebulun those who bear the recruiter’s staff.
15 И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.
And the princes of Issachar were with Deborah; As Issachar, so was Barak Sent into the valley under his command; Among the divisions of Reuben There were great resolves of heart.
16 З ащо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.
Why did you sit among the sheepfolds, To hear the pipings for the flocks? The divisions of Reuben have great searchings of heart.
17 Г алаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.
Gilead stayed beyond the Jordan, And why did Dan remain on ships? Asher continued at the seashore, And stayed by his inlets.
18 З авулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим - по опасните места на полето.
Zebulun is a people who jeopardized their lives to the point of death, Naphtali also, on the heights of the battlefield.
19 Д ойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.
“The kings came and fought, Then the kings of Canaan fought In Taanach, by the waters of Megiddo; They took no spoils of silver.
20 О т небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
They fought from the heavens; The stars from their courses fought against Sisera.
21 Р еката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.
The torrent of Kishon swept them away, That ancient torrent, the torrent of Kishon. O my soul, march on in strength!
22 Т огава се счупиха конските копита от стремителното тичане - стремителното тичане на силните им.
Then the horses’ hooves pounded, The galloping, galloping of his steeds.
23 К ълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.
‘Curse Meroz,’ said the angel of the Lord, ‘Curse its inhabitants bitterly, Because they did not come to the help of the Lord, To the help of the Lord against the mighty.’
24 Б лагословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.
“Most blessed among women is Jael, The wife of Heber the Kenite; Blessed is she among women in tents.
25 В ода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.
He asked for water, she gave milk; She brought out cream in a lordly bowl.
26 Р ъката си протегна към кола и десницата си - към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.
She stretched her hand to the tent peg, Her right hand to the workmen’s hammer; She pounded Sisera, she pierced his head, She split and struck through his temple.
27 В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.
At her feet he sank, he fell, he lay still; At her feet he sank, he fell; Where he sank, there he fell dead.
28 С исаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?
“The mother of Sisera looked through the window, And cried out through the lattice, ‘Why is his chariot so long in coming? Why tarries the clatter of his chariots?’
29 М ъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:
Her wisest ladies answered her, Yes, she answered herself,
30 Н е са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.
‘Are they not finding and dividing the spoil: To every man a girl or two; For Sisera, plunder of dyed garments, Plunder of garments embroidered and dyed, Two pieces of dyed embroidery for the neck of the looter?’
31 Т ака да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.
“Thus let all Your enemies perish, O Lord! But let those who love Him be like the sun When it comes out in full strength.” So the land had rest for forty years.