1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

When Jacob saw that there was grain in Egypt, Jacob said to his sons, “Why do you look at one another?”

2 К аза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

And he said, “Indeed I have heard that there is grain in Egypt; go down to that place and buy for us there, that we may live and not die.”

3 Т огава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

So Joseph’s ten brothers went down to buy grain in Egypt.

4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

But Jacob did not send Joseph’s brother Benjamin with his brothers, for he said, “Lest some calamity befall him.”

5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израел да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.

And the sons of Israel went to buy grain among those who journeyed, for the famine was in the land of Canaan.

6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.

Now Joseph was governor over the land; and it was he who sold to all the people of the land. And Joseph’s brothers came and bowed down before him with their faces to the earth.

7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

Joseph saw his brothers and recognized them, but he acted as a stranger to them and spoke roughly to them. Then he said to them, “Where do you come from?” And they said, “From the land of Canaan to buy food.”

8 ( А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)

So Joseph recognized his brothers, but they did not recognize him.

9 Т огава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.

Then Joseph remembered the dreams which he had dreamed about them, and said to them, “You are spies! You have come to see the nakedness of the land!”

10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

And they said to him, “No, my lord, but your servants have come to buy food.

11 Н ие всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.

We are all one man’s sons; we are honest men; your servants are not spies.”

12 Н о той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.

But he said to them, “No, but you have come to see the nakedness of the land.”

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.

And they said, “Your servants are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan; and in fact, the youngest is with our father today, and one is no more.”

14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.

But Joseph said to them, “It is as I spoke to you, saying, ‘You are spies!’

15 Е то как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.

In this manner you shall be tested: By the life of Pharaoh, you shall not leave this place unless your youngest brother comes here.

16 П ратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.

Send one of you, and let him bring your brother; and you shall be kept in prison, that your words may be tested to see whether there is any truth in you; or else, by the life of Pharaoh, surely you are spies!”

17 И ги постави под стража за три дни.

So he put them all together in prison three days.

18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

Then Joseph said to them the third day, “Do this and live, for I fear God:

19 А ко сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове,

If you are honest men, let one of your brothers be confined to your prison house; but you, go and carry grain for the famine of your houses.

20 п ък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.

And bring your youngest brother to me; so your words will be verified, and you shall not die.” And they did so.

21 Т е си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

Then they said to one another, “We are truly guilty concerning our brother, for we saw the anguish of his soul when he pleaded with us, and we would not hear; therefore this distress has come upon us.”

22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.

And Reuben answered them, saying, “Did I not speak to you, saying, ‘Do not sin against the boy’; and you would not listen? Therefore behold, his blood is now required of us.”

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

But they did not know that Joseph understood them, for he spoke to them through an interpreter.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им. Йосифовите братя се връщат в Ханаан

And he turned himself away from them and wept. Then he returned to them again, and talked with them. And he took Simeon from them and bound him before their eyes. The Brothers Return to Canaan

25 Т огава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.

Then Joseph gave a command to fill their sacks with grain, to restore every man’s money to his sack, and to give them provisions for the journey. Thus he did for them.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.

So they loaded their donkeys with the grain and departed from there.

27 Н о когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

But as one of them opened his sack to give his donkey feed at the encampment, he saw his money; and there it was, in the mouth of his sack.

28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

So he said to his brothers, “My money has been restored, and there it is, in my sack!” Then their hearts failed them and they were afraid, saying to one another, “What is this that God has done to us?”

29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.

Then they went to Jacob their father in the land of Canaan and told him all that had happened to them, saying:

30 К азаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.

“The man who is lord of the land spoke roughly to us, and took us for spies of the country.

31 Н о ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;

But we said to him, ‘We are honest men; we are not spies.

32 д ванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

We are twelve brothers, sons of our father; one is no more, and the youngest is with our father this day in the land of Canaan.’

33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,

Then the man, the lord of the country, said to us, ‘By this I will know that you are honest men: Leave one of your brothers here with me, take food for the famine of your households, and be gone.

34 п ък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

And bring your youngest brother to me; so I shall know that you are not spies, but that you are honest men. I will grant your brother to you, and you may trade in the land.’”

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

Then it happened as they emptied their sacks, that surprisingly each man’s bundle of money was in his sack; and when they and their father saw the bundles of money, they were afraid.

36 Т огава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

And Jacob their father said to them, “You have bereaved me: Joseph is no more, Simeon is no more, and you want to take Benjamin. All these things are against me.”

37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

Then Reuben spoke to his father, saying, “Kill my two sons if I do not bring him back to you; put him in my hands, and I will bring him back to you.”

38 Я ков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

But he said, “My son shall not go down with you, for his brother is dead, and he is left alone. If any calamity should befall him along the way in which you go, then you would bring down my gray hair with sorrow to the grave.”