1 К ъде е отишъл твоят възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? Къде е свърнал твоят възлюбен, за да го търсим и ние с тебе?

Where has your beloved gone, O fairest among women? Where has your beloved turned aside, That we may seek him with you? The Shulamite

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе в градините и да бере крем.

My beloved has gone to his garden, To the beds of spices, To feed his flock in the gardens, And to gather lilies.

3 А з принадлежа на възлюбения си и възлюбеният ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. Пета песен (6: 4-8: 4) В очакване

I am my beloved’s, And my beloved is mine. He feeds his flock among the lilies. Praise of the Shulamite’s Beauty The Beloved

4 Х убава си, любима моя, като Терса, красива като Йерусалим, страшна като войска със знамена.

O my love, you are as beautiful as Tirzah, Lovely as Jerusalem, Awesome as an army with banners!

5 О твърни очите си от мене, защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози, налягали по Галаад;

Turn your eyes away from me, For they have overcome me. Your hair is like a flock of goats Going down from Gilead.

6 з ъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.

Your teeth are like a flock of sheep Which have come up from the washing; Every one bears twins, And none is barren among them.

7 Ч елото ти под булото е като част от нар.

Like a piece of pomegranate Are your temples behind your veil.

8 И ма шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки,

There are sixty queens And eighty concubines, And virgins without number.

9 н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си; видяха я дъщерите и казаха: Блазе ѝ! Да! Цариците и наложниците - и те я похвалиха.

My dove, my perfect one, Is the only one, The only one of her mother, The favorite of the one who bore her. The daughters saw her And called her blessed, The queens and the concubines, And they praised her.

10 К оя е тази, която изглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?

Who is she who looks forth as the morning, Fair as the moon, Clear as the sun, Awesome as an army with banners? The Shulamite

11 С лязох в градината на орехите, за да видя зелените растения в долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са цъфнали наровете.

I went down to the garden of nuts To see the verdure of the valley, To see whether the vine had budded And the pomegranates had bloomed.

12 Б ез да усетя, влечението ми ме постави между колесниците на благородния ми народ.

Before I was even aware, My soul had made me As the chariots of my noble people. The Beloved and His Friends

13 В ърни се, върни се, о, суламко; върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Return, return, O Shulamite; Return, return, that we may look upon you! The Shulamite What would you see in the Shulamite— As it were, the dance of the two camps?