1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

A good name is better than precious ointment, And the day of death than the day of one’s birth;

2 П о-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

Better to go to the house of mourning Than to go to the house of feasting, For that is the end of all men; And the living will take it to heart.

3 П о-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Sorrow is better than laughter, For by a sad countenance the heart is made better.

4 С ърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

The heart of the wise is in the house of mourning, But the heart of fools is in the house of mirth.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

It is better to hear the rebuke of the wise Than for a man to hear the song of fools.

6 з ащото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

For like the crackling of thorns under a pot, So is the laughter of the fool. This also is vanity.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

Surely oppression destroys a wise man’s reason, And a bribe debases the heart.

8 З а предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

The end of a thing is better than its beginning; The patient in spirit is better than the proud in spirit.

9 Н е бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

Do not hasten in your spirit to be angry, For anger rests in the bosom of fools.

10 Д а не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Do not say, “Why were the former days better than these?” For you do not inquire wisely concerning this.

11 М ъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

Wisdom is good with an inheritance, And profitable to those who see the sun.

12 з ащото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

For wisdom is a defense as money is a defense, But the excellence of knowledge is that wisdom gives life to those who have it.

13 Р азгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Consider the work of God; For who can make straight what He has made crooked?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

In the day of prosperity be joyful, But in the day of adversity consider: Surely God has appointed the one as well as the other, So that man can find out nothing that will come after him.

15 В сичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

I have seen everything in my days of vanity: There is a just man who perishes in his righteousness, And there is a wicked man who prolongs life in his wickedness.

16 Н е ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

Do not be overly righteous, Nor be overly wise: Why should you destroy yourself?

17 Н е ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

Do not be overly wicked, Nor be foolish: Why should you die before your time?

18 Д обре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

It is good that you grasp this, And also not remove your hand from the other; For he who fears God will escape them all.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

Wisdom strengthens the wise More than ten rulers of the city.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

For there is not a just man on earth who does good And does not sin.

21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Also do not take to heart everything people say, Lest you hear your servant cursing you.

22 з ащото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

For many times, also, your own heart has known That even you have cursed others.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

All this I have proved by wisdom. I said, “I will be wise”; But it was far from me.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

As for that which is far off and exceedingly deep, Who can find it out?

25 А з отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

I applied my heart to know, To search and seek out wisdom and the reason of things, To know the wickedness of folly, Even of foolishness and madness.

26 И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

And I find more bitter than death The woman whose heart is snares and nets, Whose hands are fetters. He who pleases God shall escape from her, But the sinner shall be trapped by her.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

Here is what I have found,” says the Preacher, “ Adding one thing to the other to find out the reason,

28 ( и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

Which my soul still seeks but I cannot find: One man among a thousand I have found, But a woman among all these I have not found.

29 Е то, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.

Truly, this only I have found: That God made man upright, But they have sought out many schemes.”