1 С лед утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

After the uproar had ceased, Paul called the disciples to himself, embraced them, and departed to go to Macedonia.

2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

Now when he had gone over that region and encouraged them with many words, he came to Greece

3 и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

and stayed three months. And when the Jews plotted against him as he was about to sail to Syria, he decided to return through Macedonia.

4 И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците - Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия - Тихик и Трофим.

And Sopater of Berea accompanied him to Asia—also Aristarchus and Secundus of the Thessalonians, and Gaius of Derbe, and Timothy, and Tychicus and Trophimus of Asia.

5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;

These men, going ahead, waited for us at Troas.

6 и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. Възкресяването на Евтих

But we sailed away from Philippi after the Days of Unleavened Bread, and in five days joined them at Troas, where we stayed seven days. Ministering at Troas

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.

Now on the first day of the week, when the disciples came together to break bread, Paul, ready to depart the next day, spoke to them and continued his message until midnight.

8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

There were many lamps in the upper room where they were gathered together.

9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.

And in a window sat a certain young man named Eutychus, who was sinking into a deep sleep. He was overcome by sleep; and as Paul continued speaking, he fell down from the third story and was taken up dead.

10 Н о Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

But Paul went down, fell on him, and embracing him said, “Do not trouble yourselves, for his life is in him.”

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

Now when he had come up, had broken bread and eaten, and talked a long while, even till daybreak, he departed.

12 А момчето доведоха живо и много се утешиха. Пътуването към Милит

And they brought the young man in alive, and they were not a little comforted. From Troas to Miletus

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.

Then we went ahead to the ship and sailed to Assos, there intending to take Paul on board; for so he had given orders, intending himself to go on foot.

14 И когато се присъедини към нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.

And when he met us at Assos, we took him on board and came to Mitylene.

15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия - пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милит.

We sailed from there, and the next day came opposite Chios. The following day we arrived at Samos and stayed at Trogyllium. The next day we came to Miletus.

16 З ащото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

For Paul had decided to sail past Ephesus, so that he would not have to spend time in Asia; for he was hurrying to be at Jerusalem, if possible, on the Day of Pentecost. The Ephesian Elders Exhorted

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

From Miletus he sent to Ephesus and called for the elders of the church.

18 И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

And when they had come to him, he said to them: “You know, from the first day that I came to Asia, in what manner I always lived among you,

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

serving the Lord with all humility, with many tears and trials which happened to me by the plotting of the Jews;

20 к ак не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

how I kept back nothing that was helpful, but proclaimed it to you, and taught you publicly and from house to house,

21 к ато проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

testifying to Jews, and also to Greeks, repentance toward God and faith toward our Lord Jesus Christ.

22 И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

And see, now I go bound in the spirit to Jerusalem, not knowing the things that will happen to me there,

23 о свен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.

except that the Holy Spirit testifies in every city, saying that chains and tribulations await me.

24 Н о не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

But none of these things move me; nor do I count my life dear to myself, so that I may finish my race with joy, and the ministry which I received from the Lord Jesus, to testify to the gospel of the grace of God.

25 И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

“And indeed, now I know that you all, among whom I have gone preaching the kingdom of God, will see my face no more.

26 З атова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Therefore I testify to you this day that I am innocent of the blood of all men.

27 з ащото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.

For I have not shunned to declare to you the whole counsel of God.

28 Б ъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

Therefore take heed to yourselves and to all the flock, among which the Holy Spirit has made you overseers, to shepherd the church of God which He purchased with His own blood.

29 А з зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

For I know this, that after my departure savage wolves will come in among you, not sparing the flock.

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.

Also from among yourselves men will rise up, speaking perverse things, to draw away the disciples after themselves.

31 З атова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Therefore watch, and remember that for three years I did not cease to warn everyone night and day with tears.

32 И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.

“So now, brethren, I commend you to God and to the word of His grace, which is able to build you up and give you an inheritance among all those who are sanctified.

33 Н е съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.

I have coveted no one’s silver or gold or apparel.

34 В ие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.

Yes, you yourselves know that these hands have provided for my necessities, and for those who were with me.

35 В ъв всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.

I have shown you in every way, by laboring like this, that you must support the weak. And remember the words of the Lord Jesus, that He said, ‘It is more blessed to give than to receive.’ ”

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

And when he had said these things, he knelt down and prayed with them all.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,

Then they all wept freely, and fell on Paul’s neck and kissed him,

38 н аскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

sorrowing most of all for the words which he spoke, that they would see his face no more. And they accompanied him to the ship.