1 С лед това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:

Then Abimelech the son of Jerubbaal went to Shechem, to his mother’s brothers, and spoke with them and with all the family of the house of his mother’s father, saying,

2 К ажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.

“Please speak in the hearing of all the men of Shechem: ‘Which is better for you, that all seventy of the sons of Jerubbaal reign over you, or that one reign over you?’ Remember that I am your own flesh and bone.”

3 И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.

And his mother’s brothers spoke all these words concerning him in the hearing of all the men of Shechem; and their heart was inclined to follow Abimelech, for they said, “He is our brother.”

4 И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.

So they gave him seventy shekels of silver from the temple of Baal-Berith, with which Abimelech hired worthless and reckless men; and they followed him.

5 И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

Then he went to his father’s house at Ophrah and killed his brothers, the seventy sons of Jerubbaal, on one stone. But Jotham the youngest son of Jerubbaal was left, because he hid himself.

6 Т огава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.

And all the men of Shechem gathered together, all of Beth Millo, and they went and made Abimelech king beside the terebinth tree at the pillar that was in Shechem. The Parable of the Trees

7 А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.

Now when they told Jotham, he went and stood on top of Mount Gerizim, and lifted his voice and cried out. And he said to them: “Listen to me, you men of Shechem, That God may listen to you!

8 В еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.

“The trees once went forth to anoint a king over them. And they said to the olive tree, ‘Reign over us!’

9 Н о маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?

But the olive tree said to them, ‘Should I cease giving my oil, With which they honor God and men, And go to sway over trees?’

10 Т огава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

“Then the trees said to the fig tree, ‘You come and reign over us!’

11 Н о смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?

But the fig tree said to them, ‘Should I cease my sweetness and my good fruit, And go to sway over trees?’

12 П осле дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.

“Then the trees said to the vine, ‘You come and reign over us!’

13 Н о лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам над дърветата?

But the vine said to them, ‘Should I cease my new wine, Which cheers both God and men, And go to sway over trees?’

14 П осле всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.

“Then all the trees said to the bramble, ‘You come and reign over us!’

15 А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.

And the bramble said to the trees, ‘If in truth you anoint me as king over you, Then come and take shelter in my shade; But if not, let fire come out of the bramble And devour the cedars of Lebanon!’

16 И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?

“Now therefore, if you have acted in truth and sincerity in making Abimelech king, and if you have dealt well with Jerubbaal and his house, and have done to him as he deserves—

17 З ащото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.

for my father fought for you, risked his life, and delivered you out of the hand of Midian;

18 А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.

but you have risen up against my father’s house this day, and killed his seventy sons on one stone, and made Abimelech, the son of his female servant, king over the men of Shechem, because he is your brother—

19 З атова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!

if then you have acted in truth and sincerity with Jerubbaal and with his house this day, then rejoice in Abimelech, and let him also rejoice in you.

20 Н о ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!

“But if not, let fire come from Abimelech and devour the men of Shechem and Beth Millo; and let fire come from the men of Shechem and from Beth Millo and devour Abimelech!”

21 Т огава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.

And Jotham ran away and fled; and he went to Beer and dwelt there, for fear of Abimelech his brother. Downfall of Abimelech

22 И Авимелех управлява Израел три години.

After Abimelech had reigned over Israel three years,

23 А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,

God sent a spirit of ill will between Abimelech and the men of Shechem; and the men of Shechem dealt treacherously with Abimelech,

24 з а да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.

that the crime done to the seventy sons of Jerubbaal might be settled and their blood be laid on Abimelech their brother, who killed them, and on the men of Shechem, who aided him in the killing of his brothers.

25 И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.

And the men of Shechem set men in ambush against him on the tops of the mountains, and they robbed all who passed by them along that way; and it was told Abimelech.

26 В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.

Now Gaal the son of Ebed came with his brothers and went over to Shechem; and the men of Shechem put their confidence in him.

27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.

So they went out into the fields, and gathered grapes from their vineyards and trod them, and made merry. And they went into the house of their god, and ate and drank, and cursed Abimelech.

28 Т огава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?

Then Gaal the son of Ebed said, “Who is Abimelech, and who is Shechem, that we should serve him? Is he not the son of Jerubbaal, and is not Zebul his officer? Serve the men of Hamor the father of Shechem; but why should we serve him?

29 А ко ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!

If only this people were under my authority! Then I would remove Abimelech.” So he said to Abimelech, “Increase your army and come out!”

30 К огато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.

When Zebul, the ruler of the city, heard the words of Gaal the son of Ebed, his anger was aroused.

31 Т ой прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.

And he sent messengers to Abimelech secretly, saying, “Take note! Gaal the son of Ebed and his brothers have come to Shechem; and here they are, fortifying the city against you.

32 З атова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.

Now therefore, get up by night, you and the people who are with you, and lie in wait in the field.

33 И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.

And it shall be, as soon as the sun is up in the morning, that you shall rise early and rush upon the city; and when he and the people who are with him come out against you, you may then do to them as you find opportunity.”

34 И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

So Abimelech and all the people who were with him rose by night, and lay in wait against Shechem in four companies.

35 Г аал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.

When Gaal the son of Ebed went out and stood in the entrance to the city gate, Abimelech and the people who were with him rose from lying in wait.

36 А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.

And when Gaal saw the people, he said to Zebul, “Look, people are coming down from the tops of the mountains!” But Zebul said to him, “You see the shadows of the mountains as if they were men.”

37 Г аал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.

So Gaal spoke again and said, “See, people are coming down from the center of the land, and another company is coming from the Diviners’ Terebinth Tree.”

38 Т огава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.

Then Zebul said to him, “Where indeed is your mouth now, with which you said, ‘Who is Abimelech, that we should serve him?’ Are not these the people whom you despised? Go out, if you will, and fight with them now.”

39 Т огава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.

So Gaal went out, leading the men of Shechem, and fought with Abimelech.

40 И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.

And Abimelech chased him, and he fled from him; and many fell wounded, to the very entrance of the gate.

41 А вимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

Then Abimelech dwelt at Arumah, and Zebul drove out Gaal and his brothers, so that they would not dwell in Shechem.

42 А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.

And it came about on the next day that the people went out into the field, and they told Abimelech.

43 Т огава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.

So he took his people, divided them into three companies, and lay in wait in the field. And he looked, and there were the people, coming out of the city; and he rose against them and attacked them.

44 С лед това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.

Then Abimelech and the company that was with him rushed forward and stood at the entrance of the gate of the city; and the other two companies rushed upon all who were in the fields and killed them.

45 А вимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.

So Abimelech fought against the city all that day; he took the city and killed the people who were in it; and he demolished the city and sowed it with salt.

46 А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.

Now when all the men of the tower of Shechem had heard that, they entered the stronghold of the temple of the god Berith.

47 И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.

And it was told Abimelech that all the men of the tower of Shechem were gathered together.

48 Т огава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.

Then Abimelech went up to Mount Zalmon, he and all the people who were with him. And Abimelech took an ax in his hand and cut down a bough from the trees, and took it and laid it on his shoulder; then he said to the people who were with him, “What you have seen me do, make haste and do as I have done. ”

49 И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити - около хиляда мъже и жени.

So each of the people likewise cut down his own bough and followed Abimelech, put them against the stronghold, and set the stronghold on fire above them, so that all the people of the tower of Shechem died, about a thousand men and women.

50 С лед това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.

Then Abimelech went to Thebez, and he encamped against Thebez and took it.

51 В сред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

But there was a strong tower in the city, and all the men and women—all the people of the city—fled there and shut themselves in; then they went up to the top of the tower.

52 К огато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,

So Abimelech came as far as the tower and fought against it; and he drew near the door of the tower to burn it with fire.

53 е дна жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.

But a certain woman dropped an upper millstone on Abimelech’s head and crushed his skull.

54 Т ой бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.

Then he called quickly to the young man, his armorbearer, and said to him, “Draw your sword and kill me, lest men say of me, ‘A woman killed him.’” So his young man thrust him through, and he died.

55 А Израелевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.

And when the men of Israel saw that Abimelech was dead, they departed, every man to his place.

56 Т ака Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

Thus God repaid the wickedness of Abimelech, which he had done to his father by killing his seventy brothers.

57 С ъщо Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.

And all the evil of the men of Shechem God returned on their own heads, and on them came the curse of Jotham the son of Jerubbaal.