1 Е дин човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.

Now a certain man was sick, Lazarus of Bethany, the town of Mary and her sister Martha.

2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.

It was that Mary who anointed the Lord with fragrant oil and wiped His feet with her hair, whose brother Lazarus was sick.

3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

Therefore the sisters sent to Him, saying, “Lord, behold, he whom You love is sick.”

4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

When Jesus heard that, He said, “This sickness is not unto death, but for the glory of God, that the Son of God may be glorified through it.”

5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

Now Jesus loved Martha and her sister and Lazarus.

6 С лед като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.

So, when He heard that he was sick, He stayed two more days in the place where He was.

7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Then after this He said to the disciples, “Let us go to Judea again.”

8 У чениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?

The disciples said to Him, “Rabbi, lately the Jews sought to stone You, and are You going there again?”

9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

Jesus answered, “Are there not twelve hours in the day? If anyone walks in the day, he does not stumble, because he sees the light of this world.

10 Н о ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.

But if one walks in the night, he stumbles, because the light is not in him.”

11 Т ова изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.

These things He said, and after that He said to them, “Our friend Lazarus sleeps, but I go that I may wake him up.”

12 Т огава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Then His disciples said, “Lord, if he sleeps he will get well.”

13 Н о Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.

However, Jesus spoke of his death, but they thought that He was speaking about taking rest in sleep.

14 Т огава Исус им каза ясно: Лазар умря.

Then Jesus said to them plainly, “Lazarus is dead.

15 Н о се радвам за вас, че не бяхте там, за да повярвате; но нека да отидем при него.

And I am glad for your sakes that I was not there, that you may believe. Nevertheless let us go to him.”

16 Т огава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Then Thomas, who is called the Twin, said to his fellow disciples, “Let us also go, that we may die with Him.” I Am the Resurrection and the Life

17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.

So when Jesus came, He found that he had already been in the tomb four days.

18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия;

Now Bethany was near Jerusalem, about two miles away.

19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.

And many of the Jews had joined the women around Martha and Mary, to comfort them concerning their brother.

20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.

Now Martha, as soon as she heard that Jesus was coming, went and met Him, but Mary was sitting in the house.

21 Т огава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

Now Martha said to Jesus, “Lord, if You had been here, my brother would not have died.

22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

But even now I know that whatever You ask of God, God will give You.”

23 И сус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.

Jesus said to her, “Your brother will rise again.”

24 М арта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.

Martha said to Him, “I know that he will rise again in the resurrection at the last day.”

25 И сус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.

Jesus said to her, “I am the resurrection and the life. He who believes in Me, though he may die, he shall live.

26 Н икой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

And whoever lives and believes in Me shall never die. Do you believe this?”

27 Т я Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.

She said to Him, “Yes, Lord, I believe that You are the Christ, the Son of God, who is to come into the world.” Jesus and Death, the Last Enemy

28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.

And when she had said these things, she went her way and secretly called Mary her sister, saying, “The Teacher has come and is calling for you.”

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

As soon as she heard that, she arose quickly and came to Him.

30 И сус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.

Now Jesus had not yet come into the town, but was in the place where Martha met Him.

31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

Then the Jews who were with her in the house, and comforting her, when they saw that Mary rose up quickly and went out, followed her, saying, “She is going to the tomb to weep there.”

32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

Then, when Mary came where Jesus was, and saw Him, she fell down at His feet, saying to Him, “Lord, if You had been here, my brother would not have died.”

33 И сус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.

Therefore, when Jesus saw her weeping, and the Jews who came with her weeping, He groaned in the spirit and was troubled.

34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

And He said, “Where have you laid him?” They said to Him, “Lord, come and see.”

35 И сус се просълзи.

Jesus wept.

36 З атова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!

Then the Jews said, “See how He loved him!”

37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?

And some of them said, “Could not this Man, who opened the eyes of the blind, also have kept this man from dying?” Lazarus Raised from the Dead

38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.

Then Jesus, again groaning in Himself, came to the tomb. It was a cave, and a stone lay against it.

39 И сус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.

Jesus said, “Take away the stone.” Martha, the sister of him who was dead, said to Him, “Lord, by this time there is a stench, for he has been dead four days.”

40 И сус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

Jesus said to her, “Did I not say to you that if you would believe you would see the glory of God?”

41 И така, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Then they took away the stone from the place where the dead man was lying. And Jesus lifted up His eyes and said, “Father, I thank You that You have heard Me.

42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

And I know that You always hear Me, but because of the people who are standing by I said this, that they may believe that You sent Me.”

43 К ато изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

Now when He had said these things, He cried with a loud voice, “Lazarus, come forth!”

44 У мрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. Заговорът за убийството на Исус Христос

And he who had died came out bound hand and foot with graveclothes, and his face was wrapped with a cloth. Jesus said to them, “Loose him, and let him go.” The Plot to Kill Jesus

45 Т огава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.

Then many of the Jews who had come to Mary, and had seen the things Jesus did, believed in Him.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.

But some of them went away to the Pharisees and told them the things Jesus did.

47 З атова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.

Then the chief priests and the Pharisees gathered a council and said, “What shall we do? For this Man works many signs.

48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.

If we let Him alone like this, everyone will believe in Him, and the Romans will come and take away both our place and nation.”

49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

And one of them, Caiaphas, being high priest that year, said to them, “You know nothing at all,

50 н ито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

nor do you consider that it is expedient for us that one man should die for the people, and not that the whole nation should perish.”

51 Т ова не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

Now this he did not say on his own authority; but being high priest that year he prophesied that Jesus would die for the nation,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.

and not for that nation only, but also that He would gather together in one the children of God who were scattered abroad.

53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.

Then, from that day on, they plotted to put Him to death.

54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.

Therefore Jesus no longer walked openly among the Jews, but went from there into the country near the wilderness, to a city called Ephraim, and there remained with His disciples.

55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

And the Passover of the Jews was near, and many went from the country up to Jerusalem before the Passover, to purify themselves.

56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?

Then they sought Jesus, and spoke among themselves as they stood in the temple, “What do you think—that He will not come to the feast?”

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.

Now both the chief priests and the Pharisees had given a command, that if anyone knew where He was, he should report it, that they might seize Him.