1 Е дин човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.

ESTABA entonces enfermo uno llamado Lázaro, de Bethania, la aldea de María y de Marta su hermana.

2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.

(Y María, cuyo hermano Lázaro estaba enfermo, era la que ungió al Señor con ungüento, y limpió sus pies con sus cabellos)

3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

Enviaron, pues, sus hermanas á él, diciendo: Señor, he aquí, el que amas está enfermo.

4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

Y oyéndolo Jesús, dijo: Esta enfermedad no es para muerte, mas por gloria de Dios, para que el Hijo de Dios sea glorificado por ella.

5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

Y amaba Jesús á Marta, y á su hermana, y á Lázaro.

6 С лед като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.

Como oyó pues que estaba enfermo, quedóse aún dos días en aquel lugar donde estaba.

7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Luego, después de esto, dijo á los discípulos: Vamos á Judea otra vez.

8 У чениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?

Dícenle los discípulos: Rabbí, ahora procuraban los Judíos apedrearte, ¿y otra vez vas allá?

9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

Respondió Jesús: ¿No tiene el día doce horas? El que anduviere de día, no tropieza, porque ve la luz de este mundo.

10 Н о ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.

Mas el que anduviere de noche, tropieza, porque no hay luz en él.

11 Т ова изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.

Dicho esto, díceles después: Lázaro nuestro amigo duerme; mas voy á despertarle del sueño.

12 Т огава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Dijeron entonces sus discípulos: Señor, si duerme, salvo estará.

13 Н о Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.

Mas esto decía Jesús de la muerte de él: y ellos pensaron que hablaba del reposar del sueño.

14 Т огава Исус им каза ясно: Лазар умря.

Entonces, pues, Jesús les dijo claramente: Lázaro es muerto;

15 Н о се радвам за вас, че не бяхте там, за да повярвате; но нека да отидем при него.

Y huélgome por vosotros, que yo no haya estado allí, para que creáis: mas vamos á él.

16 Т огава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Dijo entonces Tomás, el que se dice el Dídimo, á sus condiscípulos: Vamos también nosotros, para que muramos con él.

17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.

Vino pues Jesús, y halló que había ya cuatro días que estaba en el sepulcro.

18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия;

Y Bethania estaba cerca de Jerusalem, como quince estadios;

19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.

Y muchos de los Judíos habían venido á Marta y á María, á consolarlas de su hermano.

20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.

Entonces Marta, como oyó que Jesús venía, salió á encontrarle; mas María se estuvo en casa.

21 Т огава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

Y Marta dijo á Jesús: Señor, si hubieses estado aquí, mi hermano no fuera muerto;

22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

Mas también sé ahora, que todo lo que pidieres de Dios, te dará Dios.

23 И сус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.

Dícele Jesús: Resucitará tu hermano.

24 М арта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.

Marta le dice: Yo sé que resucitará en la resurrección en el día postrero.

25 И сус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.

Dícele Jesús: Yo soy la resurrección y la vida: el que cree en mí, aunque esté muerto, vivirá.

26 Н икой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

Y todo aquel que vive y cree en mí, no morirá eternamente. ¿Crees esto?

27 Т я Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.

Dícele: Sí Señor; yo he creído que tú eres el Cristo, el Hijo de Dios, que has venido al mundo.

28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.

Y esto dicho, fuése, y llamó en secreto á María su hermana, diciendo: El Maestro está aquí y te llama.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

Ella, como lo oyó, levántase prestamente y viene á él.

30 И сус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.

(Que aun no había llegado Jesús á la aldea, mas estaba en aquel lugar donde Marta le había encontrado.)

31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

Entonces los Judíos que estaban en casa con ella, y la consolaban, como vieron que María se había levantado prestamente, y había salido, siguiéronla, diciendo: Va al sepulcro á llorar allí.

32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

Mas María, como vino donde estaba Jesús, viéndole, derribóse á sus pies, diciéndole: Señor, si hubieras estado aquí, no fuera muerto mi hermano.

33 И сус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.

Jesús entonces, como la vió llorando, y á los Judíos que habían venido juntamente con ella llorando, se conmovió en espíritu, y turbóse,

34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

Y dijo: ¿Dónde le pusisteis? Dicenle: Señor, ven, y ve.

35 И сус се просълзи.

Y lloró Jesús.

36 З атова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!

Dijeron entonces los Judíos: Mirad cómo le amaba.

37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?

Y algunos de ellos dijeron: ¿No podía éste que abrió los ojos al ciego, hacer que éste no muriera?

38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.

Y Jesús, conmoviéndose otra vez en sí mismo, vino al sepulcro. Era una cueva, la cual tenía una piedra encima.

39 И сус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.

Dice Jesús: Quitad la piedra. Marta, la hermana del que se había muerto, le dice: Señor, hiede ya, que es de cuatro días.

40 И сус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

Jesús le dice: ¿No te he dicho que, si creyeres, verás la gloria de Dios?

41 И така, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Entonces quitaron la piedra de donde el muerto había sido puesto. Y Jesús, alzando los ojos arriba, dijo: Padre, gracias te doy que me has oído.

42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Que yo sabía que siempre me oyes; mas por causa de la compañía que está alrededor, lo dije, para que crean que tú me has enviado.

43 К ато изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

Y habiendo dicho estas cosas, clamó á gran voz: Lázaro, ven fuera.

44 У мрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. Заговорът за убийството на Исус Христос

Y el que había estado muerto, salió, atadas las manos y los pies con vendas; y su rostro estaba envuelto en un sudario. Díceles Jesús: Desatadle, y dejadle ir.

45 Т огава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.

Entonces muchos de los Judíos que habían venido á María, y habían visto lo que había hecho Jesús, creyeron en él.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.

Mas algunos de ellos fueron á los Fariseos, y dijéronles lo que Jesús había hecho.

47 З атова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.

Entonces los pontífices y los Fariseos juntaron concilio, y decían: ¿Qué hacemos? porque este hombre hace muchas señales.

48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.

Si le dejamos así, todos creerán en él: y vendrán los Romanos, y quitarán nuestro lugar y la nación.

49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

Y Caifás, uno de ellos, sumo pontífice de aquel año, les dijo: Vosotros no sabéis nada;

50 н ито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

Ni pensáis que nos conviene que un hombre muera por el pueblo, y no que toda la nación se pierda.

51 Т ова не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

Mas esto no lo dijo de sí mismo; sino que, como era el sumo pontífice de aquel año, profetizó que Jesús había de morir por la nación:

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.

Y no solamente por aquella nación, mas también para que juntase en uno los hijos de Dios que estaban derramados.

53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.

Así que, desde aquel día consultaban juntos de matarle.

54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.

Por tanto, Jesús ya no andaba manifiestamente entre los Judíos; mas fuése de allí á la tierra que está junto al desierto, á una ciudad que se llama Ephraim: y estábase allí con sus discípulos

55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

Y la Pascua de los Judíos estaba cerca: y muchos subieron de aquella tierra á Jerusalem antes de la Pascua, para purificarse;

56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?

Y buscaban á Jesús, y hablaban los unos con los otros estando en el templo. ¿Qué os parece, que no vendrá á la fiesta?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.

Y los pontífices y los Fariseos habían dado mandamiento, que si alguno supiese dónde estuviera, lo manifestase, para que le prendiesen.