1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

Y OTRA vez comenzó á enseñar junto á la mar, y se juntó á él mucha gente; tanto, que entrándose él en un barco, se sentó en la mar: y toda la gente estaba en tierra junto á la mar.

2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

Y les enseñaba por parábolas muchas cosas, y les decía en su doctrina:

3 С лушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

Oid: He aquí, el sembrador salió á sembrar.

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

Y aconteció sembrando, que una parte cayó junto al camino; y vinieron las aves del cielo, y la tragaron.

5 Д руги паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

Y otra parte cayó en pedregales, donde no tenía mucha tierra; y luego salió, porque no tenía la tierra profunda:

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Mas salido el sol, se quemó; y por cuanto no tenía raíz, se secó.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

Y otra parte cayó en espinas; y subieron las espinas, y la ahogaron, y no dió fruto.

8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

Y otra parte cayó en buena tierra, y dió fruto, que subió y creció: y llevó uno á treinta, y otro á sesenta, y otro á ciento.

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

Entonces les dijo: El que tiene oídos para oir, oiga.

10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

Y cuando estuvo solo, le preguntaron los que estaban cerca de él con los doce, sobre la parábola.

11 Т ой им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

Y les dijo: A vosotros es dado saber el misterio del reino de Dios; mas á los que están fuera, por parábolas todas las cosas;

12 т ака че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

Para que viendo, vean y no echen de ver; y oyendo, oigan y no entiendan: porque no se conviertan, y les sean perdonados los pecados.

13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

Y les dijo: ¿No sabéis esta parábola? ¿Cómo, pues, entenderéis todas las parábolas?

14 С еячът сее Словото.

El que siembra es el que siembra la palabra.

15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

Y éstos son los de junto al camino: en los que la palabra es sembrada: mas después que la oyeron, luego viene Satanás, y quita la palabra que fué sembrada en sus corazones.

16 С ъщо и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

Y asimismo éstos son los que son sembrados en pedregales: los que cuando han oído la palabra, luego la toman con gozo;

17 н ямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

Mas no tienen raíz en sí, antes son temporales, que en levantándose la tribulación ó la persecución por causa de la palabra, luego se escandalizan.

18 П осятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

Y éstos son los que son sembrados entre espinas: los que oyen la palabra;

19 н о светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

Mas los cuidados de este siglo, y el engaño de las riquezas, y las codicias que hay en las otras cosas, entrando, ahogan la palabra, y se hace infructuosa.

20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

Y éstos son los que fueron sembrados en buena tierra: los que oyen la palabra, y la reciben, y hacen fruto, uno á treinta, otro á sesenta, y otro á ciento.

21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

También les dijo: ¿Tráese la antorcha para ser puesta debajo del almud, ó debajo de la cama? ¿No es para ser puesta en el candelero?

22 З ащото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

Porque no hay nada oculto que no haya de ser manifestado, ni secreto que no haya de descubrirse.

23 А ко има някой уши да слуша, нека слуша.

Si alguno tiene oídos para oir, oiga.

24 К аза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

Les dijo también: Mirad lo que oís: con la medida que medís, os medirán otros, y será añadido á vosotros los que oís.

25 З ащото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

Porque al que tiene, le será dado; y al que no tiene, aun lo que tiene le será quitado.

26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

Decía más: Así es el reino de Dios, como si un hombre echa simiente en la tierra;

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

Y duerme, y se levanta de noche y de día, y la simiente brota y crece como él no sabe.

28 З емята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

Porque de suyo fructifica la tierra, primero hierba, luego espiga, después grano lleno en la espiga;

29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

Y cuando el fruto fuere producido, luego se mete la hoz, porque la siega es llegada.

30 К аза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

Y decía: ¿A qué haremos semejante el reino de Dios? ¿ó con qué parábola le compararemos?

31 Т о прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

Es como el grano de mostaza, que, cuando se siembra en tierra, es la más pequeña de todas las simientes que hay en la tierra;

32 н о когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

Mas después de sembrado, sube, y se hace la mayor de todas las legumbres, y echa grandes ramas, de tal manera que las aves del cielo puedan morar bajo su sombra.

33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

Y con muchas tales parábolas les hablaba la palabra, conforme á lo que podían oir.

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

Y sin parábola no les hablaba; mas á sus discípulos en particular declaraba todo.

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

Y les dijo aquel día cuando fué tarde: Pasemos de la otra parte.

36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

Y despachando la multitud, le tomaron como estaba, en el barco; y había también con él otros barquitos.

37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

Y se levantó una grande tempestad de viento, y echaba las olas en el barco, de tal manera que ya se henchía.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

Y él estaba en la popa, durmiendo sobre un cabezal, y le despertaron, y le dicen: ¿Maestro, no tienes cuidado que perecemos?

39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

Y levantándose, increpó al viento, y dijo á la mar: Calla, enmudece. Y cesó el viento, y fué hecha grande bonanza.

40 Т огава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

Y á ellos dijo: ¿Por qué estáis así amedrentados? ¿Cómo no tenéis fe?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

Y temieron con gran temor, y decían el uno al otro. ¿Quién es éste, que aun el viento y la mar le obedecen?