1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

ACONTECIO pues, que el rey Ezechîas, oído esto, rasgó sus vestidos, y cubierto de saco vino á la casa de Jehová.

2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и главните свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.

Y envió á Eliacim mayordomo, y á Sebna escriba, y á los ancianos de los sacerdotes, cubiertos de sacos, á Isaías profeta, hijo de Amoz.

3 Т е му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

Los cuales le dijeron: Ezechîas dice así: Día de angustia, de reprensión y de blasfemia, es este día: porque los hijos han llegado hasta la rotura, y no hay fuerza en la que pare.

4 М оже би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу, затова принеси молба за остатъка, който е оцелял.

Quizá oirá Jehová tu Dios las palabras de Rabsaces, al cual envió el rey de Asiria su señor á blasfemar al Dios vivo, y á reprender con las palabras que oyó Jehová tu Dios: alza pues oración tú por las reliquias que aun han quedado.

5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая.

Vinieron pues los siervos de Ezechîas á Isaías.

6 И сая им каза: Така кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

Y díjoles Isaías: Diréis así á vuestro señor: Así dice Jehová: No temas por las palabras que has oído, con las cuales me han blasfemado los siervos del rey de Asiria.

7 Е то, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.

He aquí que yo doy en él un espíritu, y oirá un rumor, y volveráse á su tierra: y yo haré que en su tierra caiga á cuchillo.

8 И така, Рапсак, като се върна, разбра, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.

Vuelto pues Rabsaces, halló al rey de Asiria que batía á Libna; porque ya había oído que se había apartado de Lachîs.

9 А царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против теб. И когато чу това, прати посланици до Езекия, като каза:

Mas oyendo decir de Tirhakah rey de Etiopía: He aquí que ha salido para hacerte guerra: en oyéndolo, envió mensajeros á Ezechîas, diciendo:

10 Т ака говорете на Юдейския цар Езекия, кажете му: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

Diréis así á Ezechîas rey de Judá: No te engañe tu Dios en quien tú confías, diciendo: Jerusalem no será entregada en mano del rey de Asiria.

11 Е то, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?

He aquí que tú oiste lo que hicieron los reyes de Asiria á todas las tierras, que las destruyeron; ¿y escaparás tú?

12 Б оговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

¿Libraron los dioses de las gentes á los que destruyeron mis antepasados, á Gozán, y Harán, Rezeph, y á los hijos de Edén que moraban en Thelasar?

13 К ъде са ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

¿Dónde está el rey de Amath, y el rey de Arphad, el rey de la ciudad de Sepharvaim, de Henah, y de Hivah?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, Езекия отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.

Y tomó Ezechîas las cartas de mano de los mensajeros, y leyólas; y subió á la casa de Jehová, y las extendió delante de Jehová.

15 И Езекия се помоли пред Господа:

Entonces Ezechîas oró á Jehová, diciendo:

16 Г осподи на Силите, Боже Израелев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.

Jehová de los ejércitos, Dios de Israel, que moras entre los querubines, sólo tú eres Dios sobre todos los reinos de la tierra; tú hiciste los cielos y la tierra.

17 П риклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; чуй всички думи на Сенахирим, който го изпрати да похули живия Бог.

Inclina, oh Jehová, tu oído, y oye; abre, oh Jehová, tus ojos, y mira: y oye todas las palabras de Sennachêrib, el cual ha enviado á blasfemar al Dios viviente.

18 Н аистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;

Ciertamente, oh Jehová, los reyes de Asiria destruyeron todas las tierras y sus comarcas,

19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

Y entregaron los dioses de ellos al fuego: porque no eran dioses, sino obra de manos de hombre, leño y piedra: por eso los deshicieron.

20 И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

Ahora pues, Jehová Dios nuestro, líbranos de su mano, para que todos los reinos de la tierra conozcan que sólo tú eres Jehová.

21 Т огава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израелевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

Entonces Isaías hijo de Amoz, envió á decir á Ezechîas: Jehová Dios de Israel dice así: Acerca de lo que me rogaste sobre Sennachêrib rey de Asiria,

22 Е то словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.

Esto es lo que Jehová habló de él: Hate menospreciado, y ha hecho escarnio de ti la virgen hija de Sión: meneó su cabeza á tus espaldas la hija de Jerusalem.

23 К ого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израелев.

¿A quién injuriaste y á quién blasfemaste? ¿contra quién has alzado tu voz, y levantado tus ojos en alto? Contra el Santo de Israel.

24 Г оспода си обидил ти чрез слугите си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайната му височина, в гората на неговия Кармил.

Por mano de tus siervos denostaste al Señor, y dijiste: Yo con la multitud de mis carros subiré á las alturas de los montes, á las laderas del Líbano; cortaré sus altos cedros, sus hayas escogidas; vendré después á lo alto de su límite, al monte de su Carmel.

25 А з изкопах и пих вода; и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет.

Yo cavé, y bebí las aguas; y con las pisadas de mis pies secaré todos los ríos de lugares atrincherados.

26 Н е си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.

¿No has oído decir que de mucho tiempo ha yo lo hice, que de días antiguos lo he formado? Helo hecho venir ahora, y será para destrucción de ciudades fuertes en montones de ruinas.

27 З атова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и жито, прегоряло преди да изкласи стъбло;

Y sus moradores, cortos de manos, quebrantados y confusos, serán como grama del campo y hortaliza verde, como hierba de los tejados, que antes de sazón se seca.

28 н о Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мене.

Conocido he tu estado, tu salida y tu entrada, y tu furor contra mí.

29 П онеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си - в устата ти, и ще те върна по пътя, по който си дошъл.

Porque contra mí te airaste, y tu estruendo ha subido á mis oídos: pondré pues mi anzuelo en tu nariz, y mi freno en tus labios, y haréte tornar por el camino por donde viniste.

30 И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година - това, което израства от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.

Y esto te será por señal: Comerás este año lo que nace de suyo, y el año segundo lo que nace de suyo: y el año tercero sembraréis y segaréis, y plantaréis viñas, y comeréis su fruto.

31 И оцелялото от Юдейския дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.

Y el residuo de la casa de Judá que hubiere escapado, tornará á echar raíz abajo, y hará fruto arriba.

32 З ащото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион - оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Porque de Jerusalem saldrán reliquias, y del monte de Sión salvamento: el celo de Jehová de los ejércitos hará esto.

33 З атова така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила;

Por tanto, así dice Jehová acerca del rey de Asiria: No entrará en esta ciudad, ni echará saeta en ella: no vendrá delante de ella escudo, ni será echado contra ella baluarte.

34 п о пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва Господ;

Por el camino que vino se tornará, y no entrará en esta ciudad, dice Jehová:

35 з ащото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.

Pues yo ampararé á esta ciudad para salvarla por amor de mí, y por amor de David mi siervo.

36 Т огава излезе ангел Господен и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато хората станаха на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.

Y salió el ángel de Jehová, é hirió ciento ochenta y cinco mil en el campo de los Asirios: y cuando se levantaron por la mañana, he aquí que todo era cuerpos de muertos.

37 И така асирийският цар Сенахирим си тръгна и отиде, върна се и живееше в Ниневия.

Entonces Sennachêrib rey de Asiria partiéndose se fué, y volvióse, é hizo su morada en Nínive.

38 А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.

Y acaeció, que estando orando en el templo de Nisroch su dios, Adremelech y Sarezer, sus hijos, le hirieron á cuchillo, y huyeron á la tierra de Ararat; y reinó en su lugar Esar-hadón su hijo.