1 С лед това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.

Y LOS Filisteos juntaron sus ejércitos para la guerra, y congregáronse en Sochô, que es de Judá, y asentaron el campo entre Sochô y Azeca, en Ephes-dammim.

2 А Саул и Израелевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

Y también Saúl y los hombres de Israel se juntaron, y asentaron el campo en el valle del Alcornoque, y ordenaron la batalla contra los Filisteos.

3 Ф илистимците стояха на хълма от едната страна, а Израел стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.

Y los Filisteos estaban sobre el un monte de la una parte, é Israel estaba sobre el otro monte de la otra parte, y el valle entre ellos:

4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

Salió entonces un varón del campo de los Filisteos que se puso entre los dos campos, el cual se llamaba Goliath, de Gath, y tenía de altura seis codos y un palmo.

5 Т ой имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.

Y traía un almete de acero en su cabeza, é iba vestido con corazas de planchas: y era el peso de la coraza cinco mil siclos de metal:

6 И маше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.

Y sobre sus piernas traía grebas de hierro, y escudo de acero á sus hombros.

7 Д ръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

El asta de su lanza era como un enjullo de telar, y tenía el hierro de su lanza seiscientos siclos de hierro: é iba su escudero delante de él.

8 И той застана и извика към Израелевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.

Y paróse, y dió voces á los escuadrones de Israel, diciéndoles: ¿Para qué salís á dar batalla? ¿no soy yo el Filisteo, y vosotros los siervos de Saúl? Escoged de entre vosotros un hombre que venga contra mí:

9 А ко може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

Si él pudiere pelear conmigo, y me venciere, nosotros seremos vuestros siervos: y si yo pudiere más que él, y lo venciere, vosotros seréis nuestros siervos y nos serviréis.

10 Ф илистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израелевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.

Y añadió el Filisteo: Hoy yo he desafiado el campo de Israel; dadme un hombre que pelee conmigo.

11 А Саул и целият Израел, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.

Y oyendo Saúl y todo Israel estas palabras del Filisteo, conturbáronse, y tuvieron gran miedo.

12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

Y David era hijo de aquel hombre Ephrateo de Beth-lehem de Judá, cuyo nombre era Isaí, el cual tenía ocho hijos; y era este hombre en el tiempo de Saúl, viejo, y de grande edad entre los hombres.

13 Т римата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния - Елиав, на втория след него - Авинадав, и на третия - Сама.

Y los tres hijos mayores de Isaí habían ido á seguir á Saúl en la guerra. Y los nombres de sus tres hijos que habían ido á la guerra, eran, Eliab el primogénito, el segundo Abinadab, y el tercero Samma.

14 Д авид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.

Y David era el menor. Siguieron pues los tres mayores á Saúl.

15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.

Empero David había ido y vuelto de con Saúl, para apacentar las ovejas de su padre en Beth-lehem.

16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.

Venía pues aquel Filisteo por la mañana y á la tarde, y presentóse por cuarenta días.

17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.

Y dijo Isaí á David su hijo: Toma ahora para tus hermanos un epha de este grano tostado, y estos diez panes, y llévalo presto al campamento á tus hermanos.

18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.

Llevarás asimismo estos diez quesos de leche al capitán, y cuida de ver si tus hermanos están buenos, y toma prendas de ellos.

19 С аул и братята ти, и всички Израелеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.

Y Saúl y ellos y todos lo de Israel, estaban en el valle del Alcornoque, peleando con los Filisteos.

20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.

Levantóse pues David de mañana, y dejando las ovejas al cuidado de un guarda, fuése con su carga, como Isaí le había mandado; y llegó al atrincheramiento del ejército, el cual había salido en ordenanza, y tocaba alarma para la pelea.

21 И Израел и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

Porque así los Israelitas como los Filisteos estaban en ordenanza, escuadrón contra escuadrón.

22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

Y David dejó de sobre sí la carga en mano del que guardaba el bagaje, y corrió al escuadrón; y llegado que hubo, preguntaba por sus hermanos, si estaban buenos.

23 Д окато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.

Y estando él hablando con ellos, he aquí aquel varón que se ponía en medio de los dos campos, que se llamaba Goliath, el Filisteo de Gath, salió de los escuadrones de los Filisteos, y habló las mismas palabras; las cuales oyó David.

24 А всички Израелеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.

Y todos los varones de Israel que veían aquel hombre, huían de su presencia, y tenían gran temor.

25 И зраелевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израел; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израел.

Y cada uno de los de Israel decía: ¿No habéis visto aquel hombre que ha salido? él se adelanta para provocar á Israel. Al que le venciere, el rey le enriquecerá con grandes riquezas, y le dará su hija, y hará franca la casa de su padre en Israel.

26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израел? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

Entonces habló David á los que junto á él estaban, diciendo: ¿Qué harán al hombre que venciere á este Filisteo, y quitare el oprobio de Israel? Porque ¿quién es este Filisteo incircunciso, para que provoque á los escuadrones del Dios viviente?

27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.

Y el pueblo le respondió las mismas palabras, diciendo: Así se hará al hombre que lo venciere.

28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.

Y oyéndole hablar Eliab su hermano mayor con aquellos hombres, Eliab se encendió en ira contra David, y dijo: ¿Para qué has descendido acá? ¿y á quién has dejado aquellas pocas ovejas en el desierto? Yo conozco tu soberbia y la malicia de tu corazón, que para ver la batalla has venido.

29 Д авид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

Y David respondió: ¿Qué he hecho yo ahora? Estas, ¿no son palabras?

30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.

Y apartándose de él hacia otros, habló lo mismo; y respondiéronle los del pueblo como primero.

31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.

Y fueron oídas las palabras que David había dicho, las cuales como refiriesen delante de Saúl, él lo hizo venir.

32 Д авид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

Y dijo David á Saúl: No desmaye ninguno á causa de él; tu siervo irá y peleará con este Filisteo.

33 Н о Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

Y dijo Saúl á David: No podrás tú ir contra aquel Filisteo, para pelear con él; porque tú eres mozo, y él un hombre de guerra desde su juventud.

34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,

Y David respondió á Saúl: Tu siervo era pastor en las ovejas de su padre, y venía un león, ó un oso, y tomaba algún cordero de la manada,

35 а з го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

Y salía yo tras él, y heríalo, y librábale de su boca: y si se levantaba contra mí, yo le echaba mano de la quijada, y lo hería y mataba.

36 С лугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

Fuese león, fuese oso, tu siervo lo mataba; pues este Filisteo incircunciso será como uno de ellos, porque ha provocado al ejército del Dios viviente.

37 Д авид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.

Y añadió David: Jehová que me ha librado de las garras del león y de las garras del oso, él también me librará de la mano de este Filisteo. Y dijo Saúl á David: Ve, y Jehová sea contigo.

38 Т огава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.

Y Saúl vistió á David de sus ropas, y puso sobre su cabeza un almete de acero, y armóle de coraza.

39 Д авид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.

Y ciñó David su espada sobre sus vestidos, y probó á andar, porque nunca había probado. Y dijo David á Saúl: Yo no puedo andar con esto, porque nunca lo practiqué. Y echando de sí David aquellas cosas,

40 Т ой взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.

Tomó su cayado en su mano, y escogióse cinco piedras lisas del arroyo, y púsolas en el saco pastoril y en el zurrón que traía, y con su honda en su mano vase hacia el Filisteo.

41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.

Y el Filisteo venía andando y acercándose á David, y su escudero delante de él.

42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.

Y como el Filisteo miró y vió á David túvole en poco; porque era mancebo, y rubio, y de hermoso parecer.

43 Ф илистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

Y dijo el Filisteo á David: ¿Soy yo perro para que vengas á mí con palos? Y maldijo á David por sus dioses.

44 Ф илистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.

Dijo luego el Filisteo á David: Ven á mí, y daré tu carne á las aves del cielo, y á las bestias del campo.

45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израелевите войски, върху които ти хвърли презрение.

Entonces dijo David al Filisteo: Tú vienes á mí con espada y lanza y escudo; mas yo vengo á ti en el nombre de Jehová de los ejércitos, el Dios de los escuadrones de Israel, que tú has provocado.

46 Д нес Господ ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израел.

Jehová te entregará hoy en mi mano, y yo te venceré, y quitaré tu cabeza de ti: y daré hoy los cuerpos de los Filisteos á las aves del cielo y á las bestias de la tierra: y sabrá la tierra toda que hay Dios en Israel.

47 Д а познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.

Y sabrá toda esta congregación que Jehová no salva con espada y lanza; porque de Jehová es la guerra, y él os entregará en nuestras manos.

48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.

Y aconteció que, como el Filisteo se levantó para ir y llegarse contra David, David se dió priesa, y corrió al combate contra el Filisteo.

49 Д авид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.

Y metiendo David su mano en el saco, tomó de allí una piedra, y tirósela con la honda, é hirió al Filisteo en la frente: y la piedra quedó hincada en la frente, y cayó en tierra sobre su rostro.

50 Т ака Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;

Así venció David al Filisteo con honda y piedra; é hirió al Filisteo y matólo, sin tener David espada en su mano.

51 з атова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.

Mas corrió David y púsose sobre el Filisteo, y tomando la espada de él, sacándola de su vaina, matólo, y cortóle con ella la cabeza. Y como los Filisteos vieron su gigante muerto, huyeron.

52 Т огава Израелевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

Y levantándose los de Israel y de Judá, dieron grita, y siguieron á los Filisteos hasta llegar al valle, y hasta las puertas de Ecrón. Y cayeron heridos de los Filisteos por el camino de Saraim, hasta Gath y Ecrón.

53 А израелтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

Tornando luego los hijos de Israel de seguir los Filisteos, despojaron su campamento.

54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

Y David tomó la cabeza del Filisteo, y trájola á Jerusalem, mas puso sus armas en su tienda.

55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

Y cuando Saúl vió á David que salía á encontrarse con el Filisteo, dijo á Abner general del ejército: Abner, ¿de quién es hijo aquel mancebo? Y Abner respondió:

56 Ц арят каза: Попитай чий син е този момък.

Vive tu alma, oh rey, que no lo sé. Y el rey dijo: Pregunta pues de quién es hijo aquel mancebo.

57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.

Y cuando David volvía de matar al Filisteo, Abner lo tomó, y llevólo delante de Saúl, teniendo la cabeza del Filisteo en su mano.

58 С аул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

Y díjole Saúl: Mancebo, ¿de quién eres hijo? Y David respondió: Yo soy hijo de tu siervo Isaí de Beth-lehem.