1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.

Y ACONTECIO que entrando en casa de un príncipe de los Fariseos un sábado á comer pan, ellos le acechaban.

2 И , ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.

Y he aquí un hombre hidrópico estaba delante de él.

3 И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?

Y respondiendo Jesús, habló á los doctores de la ley y á los Fariseos, diciendo: ¿Es lícito sanar en sábado?

4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.

Y ellos callaron. Entonces él tomándole, le sanó, y despidióle.

5 И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?

Y respondiendo á ellos dijo: ¿El asno ó el buey de cuál de vosotros caerá en algún pozo, y no lo sacará luego en día de sábado?

6 И не можаха да отговорят на това. За гостите и домакините

Y no le podían replicar á estas cosas.

7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:

Y observando cómo escogían los primeros asientos á la mesa, propuso una parábola á los convidados, diciéndoles:

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб

Cuando fueres convidado de alguno á bodas, no te sientes en el primer lugar, no sea que otro más honrado que tú esté por él convidado,

9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

Y viniendo el que te llamó á ti y á él, te diga: Da lugar á éste: y entonces comiences con vergüenza á tener el lugar último.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.

Mas cuando fueres convidado, ve, y siéntate en el postrer lugar; porque cuando viniere el que te llamó, te diga: Amigo, sube arriba: entonces tendrás gloria delante de los que juntamente se asientan á la mesa.

11 З ащото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Porque cualquiera que se ensalza, será humillado; y el que se humilla, será ensalzado.

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

Y dijo también al que le había convidado: Cuando haces comida ó cena, no llames á tus amigos, ni á tus hermanos, ni á tus parientes, ni á vecinos ricos; porque también ellos no te vuelvan á convidar, y te sea hecha compensación.

13 А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Mas cuando haces banquete, llama á los pobres, los mancos, los cojos, los ciegos;

14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните. Притча за поканените на голямата вечеря

Y serás bienaventurado; porque no te pueden retribuir; mas te será recompensado en la resurrección de los justos.

15 И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

Y oyendo esto uno de los que juntamente estaban sentados á la mesa, le dijo: Bienaventurado el que comerá pan en el reino de los cielos.

16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

El entonces le dijo: Un hombre hizo una grande cena, y convido á muchos.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.

Y á la hora de la cena envió á su siervo á decir á los convidados: Venid, que ya está todo aparejado.

18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Y comenzaron todos á una á excusarse. El primero le dijo: He comprado una hacienda, y necesito salir y verla; te ruego que me des por excusado.

19 Д руг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

Y el otro dijo: He comprado cinco yuntas de bueyes, y voy á probarlos; ruégote que me des por excusado.

20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

Y el otro dijo: Acabo de casarme, y por tanto no puedo ir.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

Y vuelto el siervo, hizo saber estas cosas á su señor. Entonces enojado el padre de la familia, dijo á su siervo: Ve presto por las plazas y por las calles de la ciudad, y mete acá los pobres, los mancos, y cojos, y ciegos.

22 С лугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.

Y dijo el siervo: Señor, hecho es como mandaste, y aun hay lugar.

23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Y dijo el señor al siervo: Ve por los caminos y por los vallados, y fuérza los á entrar, para que se llene mi casa.

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Изисквания към учениците

Porque os digo que ninguno de aquellos hombres que fueron llamados, gustará mi cena.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

Y muchas gentes iban con él; y volviéndose les dijo:

26 А ко дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

Si alguno viene á mí, y no aborrece á su padre, y madre, y mujer, é hijos, y hermanos, y hermanas, y aun también su vida, no puede ser mi discípulo.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Y cualquiera que no trae su cruz, y viene en pos de mí, no puede ser mi discípulo.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?

Porque ¿cuál de vosotros, queriendo edificar una torre, no cuenta primero sentado los gastos, si tiene lo que necesita para acabarla?

29 Д а не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

Porque después que haya puesto el fundamento, y no pueda acabarla, todos los que lo vieren, no comiencen á hacer burla de él,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да довърши.

Diciendo: Este hombre comenzó á edificar, y no pudo acabar.

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди ?

¿O cuál rey, habiendo de ir á hacer guerra contra otro rey, sentándose primero no consulta si puede salir al encuentro con diez mil al que viene contra él con veinte mil?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

De otra manera, cuando aun el otro está lejos, le ruega por la paz, enviándo le embajada.

33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

Así pues, cualquiera de vosotros que no renuncia á todas las cosas que posee, no puede ser mi discípulo.

34 Н аистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Buena es la sal; mas si aun la sal fuere desvanecida, ¿con qué se adobará?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Ni para la tierra, ni para el muladar es buena; fuera la arrojan. Quien tiene oídos para oir, oiga.