1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.

Aconteció que un sábado Jesús entró a comer en casa de un gobernante fariseo, y ellos lo acechaban.

2 И , ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.

Y estaba delante de él un hombre hidrópico.

3 И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?

Entonces Jesús habló a los intérpretes de la Ley y a los fariseos, diciendo: —¿Es lícito sanar en sábado?

4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.

Pero ellos callaron. Él, tomándolo, lo sanó y lo despidió.

5 И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?

Y dirigiéndose a ellos, dijo: —¿Quién de vosotros, si su asno o su buey cae en algún pozo, no lo saca inmediatamente, aunque sea sábado?

6 И не можаха да отговорят на това. За гостите и домакините

Y no le podían replicar a estas cosas. Los convidados a las bodas

7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:

Observando cómo los convidados escogían los primeros asientos a la mesa, les refirió una parábola, diciéndoles:

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб

«Cuando seas convidado por alguien a unas bodas no te sientes en el primer lugar, no sea que otro más distinguido que tú esté convidado por él,

9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

y viniendo el que te convidó a ti y a él, te diga: “Da lugar a éste”, y entonces tengas que ocupar avergonzado el último lugar.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.

Más bien, cuando seas convidado, ve y siéntate en el último lugar, para que cuando venga el que te convidó te diga: “Amigo, sube más arriba.” Entonces tendrás el reconocimiento de los que se sientan contigo a la mesa.

11 З ащото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Cualquiera que se enaltece será humillado, y el que se humilla será enaltecido.»

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

Dijo también al que lo había convidado: —Cuando hagas comida o cena, no llames a tus amigos ni a tus hermanos ni a tus parientes ni a vecinos ricos, no sea que ellos, a su vez, te vuelvan a convidar, y seas recompensado.

13 А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Cuando hagas banquete, llama a los pobres, a los mancos, a los cojos y a los ciegos;

14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните. Притча за поканените на голямата вечеря

y serás bienaventurado, porque ellos no te pueden recompensar, pero te será recompensado en la resurrección de los justos. Parábola de la gran cena

15 И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

Oyendo esto uno de los que estaban sentados con él a la mesa, le dijo: —¡Bienaventurado el que coma pan en el reino de Dios!

16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

Entonces Jesús le dijo: «Un hombre hizo una gran cena y convidó a muchos.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.

A la hora de la cena envió a su siervo a decir a los convidados: “Venid, que ya todo está preparado.”

18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Pero todos a una comenzaron a excusarse. El primero dijo: “He comprado una hacienda y necesito ir a verla. Te ruego que me excuses.”

19 Д руг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

Otro dijo: “He comprado cinco yuntas de bueyes y voy a probarlos. Te ruego que me excuses.”

20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

Y otro dijo: “Acabo de casarme y por tanto no puedo ir.”

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

El siervo regresó e hizo saber estas cosas a su señor. Entonces, enojado el padre de familia, dijo a su siervo: “Ve pronto por las plazas y las calles de la ciudad, y trae acá a los pobres, a los mancos, a los cojos y a los ciegos.”

22 С лугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.

Dijo el siervo: “Señor, se ha hecho como mandaste y aún hay lugar.”

23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Dijo el señor al siervo: “Ve por los caminos y por los vallados, y fuérzalos a entrar para que se llene mi casa,

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Изисквания към учениците

pues os digo que ninguno de aquellos hombres que fueron convidados gustará mi cena.”» Lo que cuesta seguir a Cristo

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

Grandes multitudes iban con él; y volviéndose, les decía:

26 А ко дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

«Si alguno viene a mí y no aborrece a su padre, madre, mujer, hijos, hermanos, hermanas y hasta su propia vida, no puede ser mi discípulo.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

El que no lleva su cruz y viene en pos de mí, no puede ser mi discípulo.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?

¿Quién de vosotros, queriendo edificar una torre, no se sienta primero y calcula los gastos, a ver si tiene lo que necesita para acabarla?

29 Д а не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

No sea que, después que haya puesto el cimiento, no pueda acabarla y todos los que lo vean comiencen a hacer burla de él,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да довърши.

diciendo: “Este hombre comenzó a edificar y no pudo acabar.”

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди ?

¿O qué rey, al marchar a la guerra contra otro rey, no se sienta primero y considera si puede hacer frente con diez mil al que viene contra él con veinte mil?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Y si no puede, cuando el otro está todavía lejos le envía una embajada y le pide condiciones de paz.

33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

Así, pues, cualquiera de vosotros que no renuncie a todo lo que posee, no puede ser mi discípulo. Cuando la sal pierde su sabor

34 Н аистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

»Buena es la sal; pero si la sal se hace insípida, ¿con qué se sazonará?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Ni para la tierra ni para el muladar es útil; la arrojan fuera. El que tiene oídos para oír, oiga.»