1 А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат.

Se acercaban a Jesús todos los publicanos y pecadores para oírlo,

2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях.

y los fariseos y los escribas murmuraban, diciendo: —Éste recibe a los pecadores y come con ellos.

3 И Той им разказа тази притча:

Entonces él les refirió esta parábola, diciendo:

4 К ой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

«¿Qué hombre de vosotros, si tiene cien ovejas y se le pierde una de ellas, no deja las noventa y nueve en el desierto y va tras la que se perdió, hasta encontrarla?

5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

Cuando la encuentra, la pone sobre sus hombros gozoso,

6 И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

y al llegar a casa reúne a sus amigos y vecinos, y les dice: “Gozaos conmigo, porque he encontrado mi oveja que se había perdido.”

7 К азвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Притча за изгубената драхма

Os digo que así habrá más gozo en el cielo por un pecador que se arrepiente, que por noventa y nueve justos que no necesitan de arrepentimiento. Parábola de la moneda perdida

8 И ли коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

»¿O qué mujer que tiene diez dracmas, si pierde una dracma, no enciende la lámpara, barre la casa y busca con diligencia hasta encontrarla?

9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

Y cuando la encuentra, reúne a sus amigas y vecinas, y les dice: “Gozaos conmigo, porque he encontrado la dracma que había perdido.”

10 С ъщо така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. Притча за блудния син

Así os digo que hay gozo delante de los ángeles de Dios por un pecador que se arrepiente.» Parábola del hijo pródigo

11 К аза още: Някой си човек имаше двама сина.

También dijo: «Un hombre tenía dos hijos,

12 И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

y el menor de ellos dijo a su padre: “Padre, dame la parte de los bienes que me corresponde.” Y les repartió los bienes.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

No muchos días después, juntándolo todo, el hijo menor se fue lejos a una provincia apartada, y allí desperdició sus bienes viviendo perdidamente.

14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.

Cuando todo lo hubo malgastado, vino una gran hambre en aquella provincia y comenzó él a pasar necesidad.

15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

Entonces fue y se arrimó a uno de los ciudadanos de aquella tierra, el cual lo envió a su hacienda para que apacentara cerdos.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

Deseaba llenar su vientre de las algarrobas que comían los cerdos, pero nadie le daba.

17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

Volviendo en sí, dijo: “¡Cuántos jornaleros en casa de mi padre tienen abundancia de pan, y yo aquí perezco de hambre!

18 Щ е стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;

Me levantaré e iré a mi padre, y le diré: ‘Padre, he pecado contra el cielo y contra ti.

19 н е съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

Ya no soy digno de ser llamado tu hijo; hazme como a uno de tus jornaleros.’”

20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

Entonces se levantó y fue a su padre. Cuando aún estaba lejos, lo vio su padre y fue movido a misericordia, y corrió y se echó sobre su cuello y lo besó.

21 А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

El hijo le dijo: “Padre, he pecado contra el cielo y contra ti, y ya no soy digno de ser llamado tu hijo.”

22 Н о бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;

Pero el padre dijo a sus siervos: “Sacad el mejor vestido y vestidle; y poned un anillo en su dedo y calzado en sus pies.

23 д окарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;

Traed el becerro gordo y matadlo, y comamos y hagamos fiesta,

24 з ащото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

porque éste, mi hijo, muerto era y ha revivido; se había perdido y es hallado.” Y comenzaron a regocijarse.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

»El hijo mayor estaba en el campo. Al regresar, cerca ya de la casa, oyó la música y las danzas;

26 И повика един от слугите и попита какво е това.

y llamando a uno de los criados le preguntó qué era aquello.

27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

El criado le dijo: “Tu hermano ha regresado y tu padre ha hecho matar el becerro gordo por haberlo recibido bueno y sano.”

28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.

Entonces se enojó y no quería entrar. Salió por tanto su padre, y le rogaba que entrara.

29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

Pero él, respondiendo, dijo al padre: “Tantos años hace que te sirvo, no habiéndote desobedecido jamás, y nunca me has dado ni un cabrito para gozarme con mis amigos.

30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

Pero cuando vino este hijo tuyo, que ha consumido tus bienes con rameras, has hecho matar para él el becerro gordo.”

31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

Él entonces le dijo: “Hijo, tú siempre estás conmigo y todas mis cosas son tuyas.

32 Н о подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

Pero era necesario hacer fiesta y regocijarnos, porque este tu hermano estaba muerto y ha revivido; se había perdido y ha sido hallado.”»