1 И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

Aconteció que un sábado, pasando Jesús por los sembrados, sus discípulos arrancaban espigas y, restregándolas con las manos, comían.

2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

Algunos de los fariseos les dijeron: —¿Por qué hacéis lo que no es lícito hacer en sábado?

3 И сус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

Respondiendo Jesús, les dijo: —¿Ni aun esto habéis leído, lo que hizo David cuando él y los que con él estaban tuvieron hambre?,

4 к ак влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него - а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

¿como entró en la casa de Dios y tomó los panes de la proposición, de los cuales no es lícito comer sino sólo a los sacerdotes, y comió, y dio también a los que estaban con él?

5 К аза им още: Човешкият Син е господар на съботата. Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

Y les decía: —El Hijo del hombre es Señor aun del sábado. El hombre de la mano seca

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

Aconteció también en otro sábado que él entró en la sinagoga y enseñaba; y estaba allí un hombre que tenía seca la mano derecha.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

Y lo acechaban los escribas y los fariseos para ver si en sábado lo sanaría, a fin de hallar de qué acusarlo.

8 Н о Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

Pero él, que conocía sus pensamientos, dijo al hombre que tenía la mano seca: —Levántate y ponte en medio. Él, levantándose, se quedó en pie.

9 Т огава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?

Entonces Jesús les dijo: —Os preguntaré una cosa: En sábado, ¿es lícito hacer bien o hacer mal?, ¿salvar la vida o quitarla?

10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

Y, mirándolos a todos alrededor, dijo al hombre: —Extiende tu mano. Él lo hizo y su mano fue restaurada.

11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус. Избиране на дванадесетте апостоли

Ellos se llenaron de furor y hablaban entre sí qué podrían hacer contra Jesús. Elección de los doce apóstoles

12 П рез онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

En aquellos días él fue al monte a orar, y pasó la noche orando a Dios.

13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

Cuando llegó el día, llamó a sus discípulos y escogió a doce de ellos, a los cuales también llamó apóstoles:

14 С имон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

Simón, a quien también llamó Pedro, su hermano Andrés, Jacobo y Juan, Felipe y Bartolomé,

15 М атей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

Mateo, Tomás, Jacobo, hijo de Alfeo, Simón llamado Zelote,

16 Ю да, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.

Judas hermano de Jacobo, y Judas Iscariote, que llegó a ser el traidor. Jesús ministra a una multitud

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

Descendió con ellos y se detuvo en un lugar llano, en compañía de sus discípulos y de una gran multitud de gente de toda Judea, de Jerusalén y de la costa de Tiro y de Sidón que había venido para oírlo y para ser sanados de sus enfermedades;

18 с ъщо и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.

también los que habían sido atormentados por espíritus impuros eran sanados.

19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. Блаженствата

Toda la gente procuraba tocarlo, porque poder salía de él y sanaba a todos. Bienaventuranzas y ayes

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.

Alzando los ojos hacia sus discípulos, decía: «Bienaventurados vosotros los pobres, porque vuestro es el reino de Dios.

21 Б лажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

Bienaventurados los que ahora tenéis hambre, porque seréis saciados. Bienaventurados los que ahora lloráis, porque reiréis.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

Bienaventurados seréis cuando los hombres os odien, os aparten de sí, os insulten y desechen vuestro nombre como malo por causa del Hijo del hombre.

23 в ъзрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

»Gozaos en aquel día y alegraos, porque vuestra recompensa es grande en los cielos, porque así hacían sus padres con los profetas.

24 Н о горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.

»Pero ¡ay de vosotros, ricos!, porque ya tenéis vuestro consuelo.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.

»¡Ay de vosotros, los que ahora estáis saciados!, porque tendréis hambre. »¡Ay de vosotros, los que ahora reís!, porque lamentaréis y lloraréis.

26 Г орко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. Любовта към враговете

»¡Ay de vosotros, cuando todos los hombres hablen bien de vosotros!, porque así hacían sus padres con los falsos profetas. El amor a los enemigos y la regla de oro

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

»Pero a vosotros los que oís, os digo: Amad a vuestros enemigos, haced bien a los que os odian;

28 б лагославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.

bendecid a los que os maldicen y orad por los que os calumnian.

29 Н а този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

Al que te hiera en una mejilla, preséntale también la otra; y al que te quite la capa, ni aun la túnica le niegues.

30 Д ай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.

A cualquiera que te pida, dale; y al que tome lo que es tuyo, no pidas que te lo devuelva.

31 И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.

Y como queréis que hagan los hombres con vosotros, así también haced vosotros con ellos.

32 П онеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.

»Si amáis a los que os aman, ¿qué mérito tenéis? También los pecadores aman a los que los aman.

33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

Y si hacéis bien a los que os hacen bien, ¿qué mérito tenéis? También los pecadores hacen lo mismo.

34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.

Y si prestáis a aquellos de quienes esperáis recibir, ¿qué mérito tenéis?, pues también los pecadores prestan a los pecadores para recibir otro tanto.

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Amad, pues, a vuestros enemigos, haced bien, y prestad, no esperando de ello nada; y vuestra recompensa será grande, y seréis hijos del Altísimo, porque él es benigno para con los ingratos y malos.

36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Отношението към ближния

Sed, pues, misericordiosos, como también vuestro Padre es misericordioso. El juzgar a los demás

37 Н е съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

»No juzguéis y no seréis juzgados; no condenéis y no seréis condenados; perdonad y seréis perdonados.

38 д авайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

Dad y se os dará; medida buena, apretada, remecida y rebosando darán en vuestro regazo, porque con la misma medida con que medís, os volverán a medir.»

39 К аза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?

Les dijo también una parábola: «¿Acaso puede un ciego guiar a otro ciego? ¿No caerán ambos en el hoyo?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

El discípulo no es superior a su maestro; pero todo el que sea perfeccionado, será como su maestro.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

»¿Por qué miras la paja que está en el ojo de tu hermano y no echas de ver la viga que está en tu propio ojo?

42 И ли как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. Всяко дърво се познава по своя плод

¿O cómo puedes decir a tu hermano: “Hermano, déjame sacar la paja que está en tu ojo”, no mirando tú la viga que está en el tuyo? Hipócrita, saca primero la viga de tu propio ojo y entonces verás bien para sacar la paja que está en el ojo de tu hermano. Por sus frutos los conoceréis

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

»No es buen árbol el que da malos frutos, ni árbol malo el que da buen fruto,

44 П онеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

pues todo árbol se conoce por su fruto, ya que no se cosechan higos de los espinos ni de las zarzas se vendimian uvas.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.

El hombre bueno, del buen tesoro de su corazón saca lo bueno; y el hombre malo, del mal tesoro de su corazón saca lo malo, porque de la abundancia del corazón habla la boca. Los dos cimientos

46 И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?

»¿Por qué me llamáis “Señor, Señor”, y no hacéis lo que yo digo?

47 В секи, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Todo aquel que viene a mí y oye mis palabras y las obedece, os indicaré a quién es semejante.

48 П рилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.

Semejante es al hombre que, al edificar una casa, cavó y ahondó y puso el fundamento sobre la roca; y cuando vino una inundación, el río dio con ímpetu contra aquella casa, pero no la pudo mover porque estaba fundada sobre la roca.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

Pero el que las oyó y no las obedeció, semejante es al hombre que edificó su casa sobre tierra, sin fundamento; contra la cual el río dio con ímpetu, y luego cayó y fue grande la ruina de aquella casa.»